Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 89

— Ох! Ох, ти звяр! Чудовище… как смееш така да ме използваш! Върви по дяволите, Франко! Да… да!

Извикваше у нея такива усещания, че Сабина имаше чувството, че вътрешностите й ще се разкъсат. Усещаше го с всяка фибра на тялото си и всяко, дори и най-беглото, докосване на кожата, пръстите, устните му я изпълваха с желание. Никога не бе изпитвала нещо подобно и това я тревожеше. Беше свикнала да се налага на мъжете, с които спеше и никой не бе предизвиквал у нея такъв бурен изблик на чувства. Сега тя вече не бе господар на себе си. В момента — и дотогава, докато Франк Морган се отегчеше да си играе с нея и да я използва — тя не бе нищо повече от играчка в неговите ръце, за което си даваше съвсем ясна сметка. Да върви по дяволите!

Освен всичко останало тя изпитваше потребност да го нарани, да му се отплати за униженията, които тя постоянно го насърчаваше да й причинява. Нито веднъж не й бе казал, че я обича. Дори не бе намекнал, че би могло да му хрумне да поиска ръката й, както отначало се бе надявала. Тогава тя сериозно мислеше, че може да го върти на пръста си и да получи от него всичко, което поиска. В крайна сметка обаче бе станало точно обратното и, мили боже, тя почти го мразеше за това!

Сабина тихо промърмори:

— Реджи смята, че трябва сериозно да се замисля за бъдещето си. Казва, че се оглеждал за някоя подходяща за мен партия… и като най-изгоден кандидат ми предложи младия херцог Ройс. Един американец… при това ерген. Реджи възнамерява да ме запознае с него… Какво мислиш за това, скъпи? Дали ще му харесам? Не забравяй, че обеща да не споменаваш пред никого за нас. Няма да го направиш, нали?

Бе се надявала Франко да реагира гневно, да изпадне в пристъп на ревност, но вместо това… вместо това той само сключи длани под тила си и й се ухили.

— Херцог… ах, да! Съвсем, бях забравил, че бедният Трент отскоро се превива под тежестта на благородническа титла! Това някак не подхожда на човек като него. Но аз веднага бих могъл да те запозная с него, сладка, прелестна Сабина! Разбира се, малко ще ревнувам, ако предпочетеш Трент пред мен, но… c’est la guerre¹⁴! Знаеш, че мразя всяко обвързване и, разбира се, не бих ти пречил.

— Познаваш ли го? — Този път Франко забеляза, че думите му бяха извикали една съвсем спонтанна реакция от нейна страна. Тя се взираше в него със зяпнали очи и присвити устни. — Не си ми казвал, потайни негоднико! Оставяш ме да говоря и говоря… но истина ли е това или само ме занасяш, за да ме изпиташ?

— Преди време ти сама ми обясни, че нямам правото да бъда егоистичен по отношение на теб, сладка моя. Всъщност от самото начало не сме поемали никакви задължения един към друг, не съм ли прав? Затова и няма да правя никакви опити да те спра, въпреки че навярно много ще ми липсваш! — Франко не искаше да преиграва — той се чувстваше в еднаква степен облекчен и развеселен от мисълта за възможните последствия. Сабина и Трент! Истината бе, че в такъв случай Трент щеше да свали от раменете му бремето, в каквото се бе превърнала за него госпожа Уестбридж. Но незнайно защо почти му бе жал за бедната Сабина!