Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 80

— А вие — просъска Лора през стиснатите си зъби — сте… сте… прекалено арогантен и надут, за да бъдете правдоподобен Луцифер! Значи… ще играем покер? Или това бе само претекст да ме въвлечете в безсмислен разговор?

Каква глупачка се бе оказала, мислеше по-късно Лора. Със замъглено от изпитото шампанско съзнание, прекалено безгрижна и самоуверена, тя позволи да бъде подведена от настроенията си и загуби самоконтрол — нещо, от което господин Бишъп често се бе опитвал да я предпази.

Както Лора скоро разбра, залозите бяха доста по-различни от обичайните. Едно завъртане за пари, а следващите за всичко, което можеше да се заложи. Приемаха се всякакви облози — къщи, коне, ловни кучета, дори любовници. Лора блъфираше, дразнеше го и го предизвикваше, а накрая предложи като залог себе си. Срещу всичките му имения, каквито и да бяха те. И загуби. Загуби! Боже, какво бе загубила? Какво щеше да означава това за нея? Какво щеше да иска той от нея?

Надигна се като замаяна от масата, смътно долавяйки многозначителния ропот наоколо. Нима всичките тези хора се бяха събрали, за да наблюдават изхода от играта им? Връхлетя я чувство на унижение, но когато усети дългите му, стоманени пръсти да се впиват в лакътя й и неумолимо да я вдигат на крака, тя изправи гръб и гордо вирна глава.

Сякаш много от далече дочу гласа му съвсем мимоходом да обявява:

— Моля да ни извините. С госпожицата трябва да обсъдим важни делови въпроси.

Лора знаеше, усещаше, че в този момент погледите на всички присъстващи са обърнати към нея. Въпросителни… преценяващи! О, боже, само тази мисъл бе достатъчна, за да я накара да надене на лицето си гримаса на безгрижие, почти безразличие. Не би понесла някой от тези погледи да открие бушуващия под крехката повърхност на самообладанието й вихъра от чувства.

Тя бе замаяна от ужас, неспособна дори да се запита за последиците от лекомислието си. Но някак трябваше да направи така, сякаш за нея това бе част от удоволствието от играта. От опасната игра, в която се бе впуснала с ясното съзнание за поетите рискове. Е, сега щеше да се наложи да плати за безразсъдството си! Но нямаше да открие пред никого чувствата и страховете си.

— Ах… много жалко наистина… все още е толкова рано! — привидно безгрижно избъбри Лора, въпреки че устата й бе пресъхнала и тя болезнено се нуждаеше от чаша шампанско. Само да не бе настоявал да я влачи след себе си, така че й костваше огромни усилия да запази равновесие и външното си спокойствие. Къде я водеше? Неволно се почувства като военен трофей, помъкнат от някакъв завоевател!

— Не мога да издържа на темпото ви, по дяволите! — просъска през зъби тя. — А и, знаете ли, наистина не е необходимо да използвате сила. Причинявате ми болка!

Съвсем неочаквано леденият нощен въздух блъсна Лора, която, вкаменена от ужас и неспособна да произнесе нито дума, се опитваше да си поеме дъх.