Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 78

— Наложи се да изхвърля опашката и тризъбеца. Бяха прекалено неудобни и само ми пречеха. А аз винаги съм склонен да импровизирам. Сграбчвам най-доброто, което ми се предлага.

— Забелязах! — сряза го Лора. — Но позволете да ви кажа, че не ми допада да бъда сграбчвана, както сам се изразихте, против волята ми. Тъкмо исках да си тръгна. Вече нямам желание за танци. А и не бих танцувала с вас. Ясно ли се изразих?

Още от момента, в който той я заговори, Лора не успяваше да се избави от усещането, че го познава. Deja-vu¹³? О, не, не беше това! Тя имаше прекалено развинтена фантазия, това бе всичко.

— Ясно, прокълната душице, но вие прекалено често се преструвате! — подигра се нежеланият кавалер, докато я въртеше толкова бързо, че тя трябваше да положи всички усилия, за да не изгуби равновесие и не след дълго вече бе останала съвсем без дъх. — Но сигурно вече сте чула, че дяволът винаги получава онова, което му принадлежи?

Въпреки сега вече сериозното си раздразнение, Лора успя да отвърне нахакано:

— Ах, наистина ли! И какво очаквате да получите от мен, Луцифер? Душата ми?

— Хм… да, естествено нея също. Наред с всичко останало… с много други неща. Може би един ден ще поискам от вас всичко. Но още не му е дошло времето! Ще трябва да почакате и да потърпите малко, нали?

— Мили боже! Изглежда прекалено сте се вживял в тазвечерната си роля. И в преувеличеното си самомнение! Наистина, аз…

— По-спокойно! Ще ви пусна да си вървите, преди да сте казали нещо, за което после ще съжалявате. Поне за момента ще ви оставя на мира, малка моя. Вече сте ми продала душата си, все едно знаете ли това или не!

Без да престанат да танцуват, той я отведе до отворената двукрила врата и Лора с облекчение избяга, без да хвърли поглед назад или да каже нещо. Който и да бе той, най-добре беше да не му се изпречва на пътя! Грубият глас, твърде познатият начин, по който бе разговарял с нея… тя не беше готова да се изправи пред онова, което й нашепваха разсъдъкът и паметта. Ако Селест не я бе задържала, поставяйки ръка върху нейната, когато излетя от балната зала, Лора навярно щеше да се прибере в къщи и да потърси спасение в забравата на съня. Но никой, дори и Селест, не биваше да си помисли, че тя бяга!

— О, Лора! Видях те как танцува с дявола! Изглеждаше така, сякаш се нуждаеш от помощ, и аз вече бях решила да вляза в ролята на твоя спасителка! Излъгала ли ме е интуицията ми?

— Този човек е непоносим, който и да е той! Никога не бих му позволила да танцува с мен. Кой е той, Селест? Трябва да внимавам да не го срещам през останалата част от вечерта!

— Не мога да ти кажа кой е… не мога да го позная! Но трябва да е богат и влиятелен, иначе нямаше да е тук. Но, чуй ме… престани да се безпокоиш за това! Радвам се, че те открих, защото си помислих, че тази нощ една малка игричка навярно ще ти достави удоволствие. Залозите стават все по-големи, а зная, че обикновено късметът е на твоя страна! Какво мислиш за това? Всички най-интересни хора вече са там. Разбира се, само онези, които имат достатъчно пари, за да ги хвърлят на вятъра. Човек може да спечели или пропилее цяло състояние… или всичко останало, което се съгласи да заложи. Няма строги правила, разбираш ли? — Селест се разсмя със своя бълбукащ смях и затегли Лора след себе си. — Скъпа моя, уверена съм, че ще ти хареса! Лиан вече бе спечелена от един турски паша… поне на такъв ми прилича. Обикновено тя има късмет, така че струва ми се, този път е предпочела да загуби!