Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 79

„Защо не?“ — мислеше Лора, оставяйки се да бъде водена от Селест. По пътя пиха още шампанско. Много шампанско… и смръкнаха още малко кокаин, за да си вдъхнат самоувереност.

16

Игралната зала бе доста голяма, разточително обзаведена, а въздухът бе синкав от цигарен дим. Единственото осветление, с изключение на играещите в камината червени пламъци, се състоеше от зелени лампи, които висяха над всяка маса. Не след дълго Лора откри, че само леко повдигане на веждата или едва доловимо движение с ръка беше достатъчно, за да привлече вниманието на лакеите, когато човек бе жаден или желаеше да хапне нещо.

Отначало Лора се задоволи с това безгрижно да се мотае между масите, долавяйки отначало с любопитство, а след това с истинско удивление, впечатляващо изобилие от акценти и езици. Бе вълнуващо да се движи анонимно между хора, също така скрити зад своята анонимност.

Накрая тя бе играла почти на всяка маса. Барбут, рулетка, дори „Двайсет и едно“. Понякога губеше, друг път печелеше, но винаги само дребни суми. Наслаждаваше се на усещането за свобода — оставена сама на себе си, независима и свободна да избира онова, което й харесаше. В крайна сметка бе изгубила от поглед всичките си приятелю!, включително и Селест, изчезнала някъде неизвестно с кого.

Тъкмо възнамеряваше да обиколи наоколо, за да се поогледа, когато за нещастие край нея изникна дяволът и я накара неволно да потръпне.

— Значи все пак успях да ви уплаша? Мислех си, че вече сте опитала всичко друго и навярно ще се зарадвате да научите, че отсреща до камината има една маса за покер. Имате американски акцент и се запитах…

— Вашият също е американски! — сърдито рече Лора и докато се взираше в него, й се искаше да надникне зад подигравателната му, измамна маска.

— Наистина ли? — отвърна той с очевидно преправения, груб тембър, който използваше от самото начало, сякаш опитвайки се да скрие истинския си глас. След това се извърна, просто свивайки рамене, и добави: — Ще ми се да вярвам, че ще се оттеглите, измамна сирено. В края на краищата покерът не е женска игра, не съм ли прав?

Това бе най-голямата грешка, която можеше да направи. Покер? Това бе любимата й игра, откакто по време на едно посещение в ранчото господин Бишъп бе благоволил да й покаже някои трикове. Ха! Не бил женска игра?

— По една случайност с удоволствие играя покер и се надявам заради вас, че го владеете много добре! С лекота ще ви победя.

— Прекалено горди думи за една смирена турска танцьорка, която би трябвало да танцува, за да забавлява мъжете. Правите ли го? Забавлявате ли мъжете, имам пред вид? Струва ми се, че притежавате прекалено хаплив език за ролята си.