Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 32

— Не, разбира се, че нямам нищо против — отвърна Лора, твърдо решена да не отстъпва от първоначалното си намерение. — Можете да пушите колкото си искате, тук навън или вътре с баща ми и брат ми. Но преди да се върнем в къщата, има някои неща… доста неприятни въпроси… по които би трябвало да поговорим и да изясним позициите си, не мислите ли?

Той бе навел глава, за да запали пуретата си, и когато отново погледна Лора, пламъкът от кибритената клечка се отрази в блещукащите му очи, преди да изгасне.

— Така ли? И какви са тези „неприятни въпроси“, които толкова спешно трябва да изясним, госпожице Морган? Надявах се, че в уханна звездна нощ като тази ще забравим за не твърде учтивата си среща от тази сутрин! Осъзнавате ли, че това е всъщност третата ни среща?

Занемяла от невижданата му дързост, Лора можеше да се закълне, че е видяла по лицето му да пробягва широка усмивка, от която белите му зъби пробляснаха в полумрака. Веднага след това мъжът продължи със същия отвратителен маниер.

— Питам се… когато виждам колко сте променена в сравнение с тази сутрин, не мога да не си задам въпроса, как ли щеше да протече нашата първа среща, ако се бе състояла на лунна светлина!

Това беше прекалено! Такава арогантност и безсрамие! Още докато слушаше саркастичните му думи, Лора кипна вътрешно сега не можа да обуздае избухливия си характер.

— Тази сутрин? Смеете да споменавате онова, което се случи тази сутрин, при положение, че се държахте толкова безобразно? След като вие…

— О, небеса! — нетърпеливо я прекъсна той насред думата. — Откъде, по дяволите, можех да зная коя сте? Още повече след като ви чух да говорите на език, който една добре възпитана млада дама не би трябвало да знае, какво остава да го използва В разговор с някакъв непознат. Държахте се като малка уличница… и аз в взех за такава. Може би трябва да си извлечете поука от онова, което би могло да се случи, ако не бях толкова уморен… госпожице Лора!

— Вие сте едно отвратително чудовище! — избухна Лора с треперещ от гняв глас. — Няма извинение за държанието ви тази сутрин! Иска ми се да ви бях убила!

— В такъв случай навярно щяхте да станете играчка в ръцете на онези пияни войници, скъпа моя! — Преди тя да успее да си възвърне дар слово, мъжът продължи: — Ама, какво значи това, по дяволите? Какво искахте да чуете — извинение? За какво? Вие ме ударихте… и аз ви целунах, за да ви запуша устата. Какво толкова?

— Аз ще… няма да слушам повече! — процеди през зъби тя, изпълнена с омраза. — Дойдох тук с вас, за да ви кажа… имах намерение всичко да стане цивилизовано, докато вие не… Ах, дявол да ви вземе! Всичко, което исках да ви обясня е, че нямам никакво намерение да продължавам да участвам в този фарс… този така наречен годеж, за който научих едва днес! А освен това се надявам пътищата ни никога повече да не се пресекат! Лека нощ… и останете със здраве, господин Чаланджър.