Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 30

Филомена донесе черната рокля и я постави разгъната на леглото, след като Джини мимоходом й бе казала, че сама ще помогне на дъщеря си при обличането.

— Сега трябваше да е в леглото и да си почива! — забеляза Филомена с увиснали ъгълчета на устните. — Да излезе от къщи в такива дрехи… при това без нищо отдолу! Да се забърка в някаква битка… с пистолети! — Тя продължи да си мърмори нещо под носа, а излизайки, затръшна вратата след себе си.

Погледите на Джини и Лора се срещнаха в огледалото, преди Джини да повдигне вежди усмихната.

— Без никакво бельо ли, скъпа? Надявам се, не възнамеряваш да се държиш толкова лекомислено, колкото аз някога!

Лора направи нетърпелив жест с ръка и каза, отмествайки поглед:

— Е, добре! Имаше и още нещо! Бе разкъсал ризата ми отпред, за да ме… но това сега е без значение. Още повече, че не се случи нищо. Предполагам, че с тази демонстрация на сила искаше да ме отрезви!

— Хм. Мъжете имат навика винаги да се опитват да го правят! — замислено забеляза Джини и добави по-оживено: — Е, скъпа, наистина ли искаш да слезеш за вечеря? Не мислиш ли, че би било неудобно и за двама ви?

— На него няма да му е неудобно! — Лора се изправи с пламнали от гняв страни. — Той очаква да ми е неудобно и да се крия от него или да го избягвам, а това аз няма да сторя никога. Този лицемер! Ще му дам да се разбере. Какво ще кажеш, мамо? След вечеря ще помоля господин Чаланджър да се поразходим в градината, за да мога да му кажа в очите какво мисля за него. Ще го уверя, че не бих помислила да се сгодя за него, дори ако той бе последният мъж на земята! За него — един мъж, който очевидно е заобиколен от евтини и достъпни жени! Пфу!

— Добре. Смятам, че би трябвало да изясниш становището си пред господин Чаланджър… в случай че у него се е затвърдило някакво погрешно впечатление. Ще настоявам пред баща ти, преди да започне деловите си разговори с нашия гост, да ви даде възможност да поговорите на спокойствие и да разсеете възможните недоразумения помежду си. А сега, скъпа, ела и ми позволи да ти помогна при обличането на тази смехотворна рокля! — очите на Джини блестяха. — На твое място бих пожелала да го заслепя с най-красивия си и скъп тоалет… но в крайна сметка ти не си длъжна да бъдеш като мен и може би това е по-добре за теб!

— Проклятие, сестро! Изглеждаш така, сякаш отиваш на погребение! — не измени на привичната си нетактичност Франко, когато Лора и Джини най-сетне се присъединиха към тримата мъже.

Привършвайки с вечерята, Стив Морган хвърли въпросителен поглед към съпругата си, която го дари с такава широка и многозначителна усмивка, че той се запита какво ли всъщност става дъщеря му и Трент Чаланджър. Не му бяха убягнали някои знаци на едва подтиснато напрежение между тях двамата, което му напомни, че Лора, своенравната му, разглезена дъщеря, постепенно се бе превърнала в жена, която със сигурност бе в състояние да се грижи сама за себе си. Още повече като се има предвид всичко онова, на което я бяха научили те двамата с Джини. В семплата си светлозелена рокля Джини изглеждаше толкова съблазнителна както винаги. Съпругата му бе наистина необикновена жена, а с времето той започваше да вярва, че тя принадлежи единствено нему.