Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 33

В крайна сметка й се бе удало да си възвърне разсъдъка и да го зашлеви с ледения си глас. Опасявайки се, че избухливият й темперамент би могъл да й изиграе някоя лоша шега, ако чуеше дори само още една негова дума, Лора се завъртя на пета, а полите на благопристойно дългата й рокля прошумоляха в мравка. Неочаквано мъжът я сграбчи за ръката и я извърна с лице към себе си, сякаш бе някоя кукла.

— Няма ли да ми пожелаете лека нощ… и да ме дарите с проста целувка, госпожице Морган? Като благодарен ексгоденик настоявам за това.

В последствие Лора се оправдаваше с мисълта, че бе направила опит да се освободи. Да се изплъзне от хватката на силните му ръце. Бе се опитала… и ако той се бе показал жесток, достоен за презрение, тя може би щеше да успее да се противопостави на онова, което внезапно й се бе сторило неизбежно. Устните му бяха закачливи, любопитни, предизвикателни… Главата й се отпусна назад в ръцете на мъжа и Лора безпаметно се отдаде на целувките му — толкова различни и страстни, колкото тя не бе и сънувала.

Много по-късно, вече в стаята си, Лора долавяше гласовете на седящите в двора мъже и усещаше мириса на цигарите, долитащ през отворения прозорец, докато тя не го затвори с трясък.

Но дори и тогава по някаква необяснима причина дълго време не успя да заспи. Само щом затвореше очи, бе връхлитана от всевъзможни мисли и образи, които не успяваше да прогони. Ядосана на самата себе си, тя измисляше сцени и монолози и си представяше всичко онова, което би могъл и би трябвало да каже на Трент Чаланджър, за да уязви прекомерното му мъжко самочувствие.

Не трябваше да се впуска в безсмислени упреци, които изглежда само го развеселиха! Още от самото начало съвсем хладно, ясно и педантично трябваше да му каже онова, което й се бе насъбрало, а след това да се обърне и да го остави безкрайно унизен!

Защо не бе сторила това? Защо, по дяволите, бе допуснала да я целуне… при това толкова продължително… докато тя едва не остана без дъх и трябваше да се опре на рамото му, за да не изгуби равновесие? О, как я отвращаваше този мъж! Как копнееше да забрави цялата тази отвратителна история и своята предателска слабост, от която той така коварно се бе възползвал!

Лора се събуди много по-късно от обикновено, а слънцето й се стори толкова ослепително, че веднага отново затвори очи.

Филомена трябва да бе влизала в стаята, защото прозорците бяха отворени, както забеляза още сънената Лора. Но защо не я бе събудила — нещо, което обикновено правеше доста безцеремонно, без да обръща внимание на протестите на момичето.

Лора установи, че има главоболие. Обърна се по корем, потърка очи и изрита тънкия чаршаф, който Филомена навярно укорително бе метнала върху нея, докато бе спала. Благоприличие! Това е правилно, онова подхожда на една млада дама… Филомена не преставаше с тези наставления и нищо не се бе променило от времето, когато Лора и Франко бяха малки.

Лора седна в леглото, протегна се и направи гримаса, усещайки слънцето върху лицето си — като горещи пръсти… При тази глупава мисъл по гърба й полазиха тръпки. Спомни си за предната вечер и в същия миг беше вече напълно будна.