Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 31

— Тук не отдаваме особено значение на формалностите… както вече навярно сам сте се убедил — промърмори Джини, обръщайки се към госта, докато Стив, който проявяваше необичайно внимание, й придържаше стола.

Вечерята бе сервирана в малката зала, а вратите, които извеждаха към осветения вътрешен двор, стояха широко отворени, за да пропускат вътре топлия вечерен въздух. С всеки лек полъх на вятъра, който полюшваше натежалите от цвят клони, в стаята долиташе мирис на цветя. Светлочервена луна висеше над дърветата като прастар друидски знак. Лора се съсредоточи върху препълнената си чиния и си наложи да хапне поне малко от сервираното й блюдо, вместо да мисли за романтични звездни нощи или за седящия срещу нея мъж.

Промененият външен вид на Трент Чаланджър й бе подействал като плесница, когато заедно с майка си момичето влезе в просторното помещение. Той изглеждаше чист, а вместо изпъстрените с петна от пот прашни дрехи носеше тъмносин памучен костюм и жакет от фина вълна. Очевидно бе подстригал дългата си коса и буйна брада, което му придаваше съвсем различен, по-цивилизован вид.

Но това впечатление бе повърхностно, както Лора веднага отгатна, улавяйки погледа му. Мъжът бе огледал с преценяващ поглед черната й рокля, разкъсвайки я със сребристите кинжали на очите си. Лицемер! Дори учтивата му усмивка бе лицемерна!

„Виж я ти, лукавата малка женичка! — мислеше си Трент. — Отгоре до долу в черна коприна… като някоя проклета гувернантка“ Реши, че не би било зле да запомни тази забележка, за да подхвърли по-късно. Защото той знаеше не по-зле от нея, че неминуемо щеше да има „по-късно“. Сега бяха квит, но тепърва предстоеше главната схватка и един вид развръзка. А след това се надяваше пътищата им да не се пресекат никога повече.

6

Златистожълтата луна вече се бе скрила зад дърветата и сега през полюшваните от лекия бриз сплетени клони и листа проникваше само слаб оранжев отблясък. Тази нощ звездите изглеждаха двойно по-големи от обикновено, а из бръшляна, който пълзеше по ронещия се зидан дувар на вътрешния двор, проблясваха безчет светулки.

Досега Лора и Трент бяха крачили мълчаливо по протежение на дългия вътрешен двор, сякаш ставаше дума за официална разходка по някой градски площад.

Вечерята най-сетне бе свършила. Всички проявиха непоносима тактичност, дори Франко. И въпреки непоколебимото си намерение да говори с господин Чаланджър, което бе споделила с майка си, сега Лора почти отчаяно се питаше не може ли той пръв да наруши мълчанието. „Толкова ли е неспособен да води най-обикновен, вежлив разговор?“ Тя неочаквано спря, а мъжът последва примера й. Но преди още Лора да бе успяла да каже онова, което й бе на езика, гостът я изпревари.

— Хубава нощ за разходки, не намирате ли? — небрежно забеляза Трент и докато момичето събере отново мислите си, той вече бе бръкнал в джоба си. — Ще имате ли нещо против, ако запаля? Навик, разбирате ли… предпочитам моите пурети пред повечето цигари.