Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 28

Имаше обаче нещо, някакви подсъзнателни импулси, някакво скрито привличане между Лора и Трент Чаланджър, което не остана скрито за Джини. Бе го почувствала още в мига, когато Трент посегна да сваля дъщеря й от коня си, поставяйки я на земята така, че Джини неволно погледна първо него.

Колко й бе познато това! И колко добре познаваше силата на това забранено привличане, което се надсмива над всеки здрав разум и логика, над всеки доброжелателен съвет. Джини почука, преди да отвори вратата към стаята на дъщеря, която седеше пред огледалото и се оглеждаше изпитателно.

— Мамо? — Облечена само в една къса риза, Лора се извърна и леко поруменя, сякаш тайните й мисли са били извадени наяве.

— Аз съм! Говорих с Филомена, която в момента глади черната ти рокля, въпреки че я намира неподходяща за случая.

— Филомена винаги намира кусури. За всичко! — раздразнително рече Лора, което накара Джини да смръщи чело.

— Изглежда не си в настроение, скъпа. Сигурна ли си, че искаш да вечеряш с нас? Баща ти и господин Чаланджър вероятно ще се оттеглят колкото е възможно по-скоро, за да разговарят по работа, така че за нас се очертава една скучна вечер, не мислиш ли?

— Защо? Бих искала да попитам татко и господин Чаланджър възнамеряват ли да информират президента Диас за безчинствата на войниците. Сигурна съм, че и Франко би желал да знае какво ще бъде предприето за предотвратяването на други подобни нападения! Мамо, те бяха… те… постоянно си мислех как би постъпила ти на мое място. Останах при тях, при тези двама мъже, преструвах се и се смеех… А след това… а след това, когато те… когато те мислеха, че аз ги гледам, техните груби тела… тогава си вдигнах полата, съвсем бавно, като при това ги дразнех, разбираш ли, мамо? Докато пръстите ми докосваха ножа, който ми даде ти… а след това ги убих, мисля… не, напълно съм сигурна. И двамата. Много бързо. Боже мой, аз убих хора! Говорих с тях… Дразнех ги… играех… а след това играта свърши и аз трябваше… трябваше…

— Зная, скъпа! Зная! Преди време аз сторих същото. — Джини взе дъщеря си в обятията си — момичето бе високо колкото нея, ако не и малко по-високо, — притисна я към себе си, а мислите й се върнаха назад в миналото. — Някога аз също убих човек. Един мъж, който… и до днес не мога да понеса да говоря за това, скъпа моя. Дори и днес, когато зная, че съм в безопасност. Прободох го с нож в гърлото… а преди да избягам, чух проклетата му кръв да избликва от раната, която му бях нанесла. — Мислите на Джини внезапно се върнаха отново в настоящето при нейната пребледняла дъщеря, която се взираше неподвижно в нея, сякаш я виждаше за пръв път в живота си.