Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 201

В този момент в стаята бе влязла Айша, носеща огромна табла, върху която имаше гарафа с ментов чай, малка сребърна чашка без столче и огромно количество изкусителни марокански вкусотии.

— Госпожицата няма намерение да излиза в жегата, нали, при това съвсем сама? — загрижено попита Айша. — Тукашното слънце не е безопасно за белите дами! А тази сутрин госпожицата беше много зле от горещината! Моля, опитайте храната — все марокански ястия, много добри… от тях със сигурност ще се почувствате по-добре.

— Но аз вече съм по-добре… много по-добре — отвърна Лора — и бих искала да прескоча до най-близката телеграфна станция. Трябва да изпратя още една телеграма, за която съвсем бях забравила.

— Но, госпожице, в момента в къщата няма нито една карета — с мек глас обясни Айша. — А вие не бихте могла да изминете пеша такова голямо разстояние… тук при нас дамите не ходят пеша.

— Свикнала съм да правя онова, което пожелая, Айша, дори и да знам, че другите няма да сметнат постъпката ми за особено умна или изискана! Така че ако донесеш бялата ми копринена рокля и обувките ми… никакъв корсет, моля, до гуша ми дойдоха. Ако ми покажеш посоката, ще се оправя и сама.

Айша я гледаше с уплаха, а когато отново проговори, гласът й представляваше едва доловим шепот:

— Моля ви, госпожице! Той ще ми се ядоса… много ще се ядоса, ако се случи нещо и узнае, че съм допуснала да излезете в такъв горещ ден! Господарят каза, че тази вечер ще излизате, за да разгледате пещерата… моля ви, изчакайте вечерта!

В този момент Лора не схвана смисъла на думите й… това щеше да стане едва по-късно. Само за да достави удоволствие на Айша, тя бе изпила ментовия си чай и чаша коняк, който трябваше да й даде сили да понесе слънцето, тъй като все още бе решена да излезе от къщата… само щом Айша се отдалечеше.

Бе взела решение все пак да изпрати известие на лейди Хонория, надявайки се, че тя все още е в Баден-Баден и телеграмата ще я завари там. Но докато обмисляше какво да й пише, стаята внезапно се завъртя около нея и така й се зави свят, че трябваше да се отпусне по гръб върху леглото си сред меките възглавници, питайки се какво става с нея, преди да я обгърне непрогледен мрак и тя да потъне в някакъв безкраен, черен тунел.

Лежаща безжизнена върху леглото така, както си беше — без риза и фуста, Лора не възприемаше нищо от ставащото около нея — не усещаше погледите, спрели върху нея, нито чуваше гласовете в стаята.

— Ето я, приятелю мой. Тя е твоя! — хихикаше Арчи, хвърляйки кос поглед към Реджи, който не можеше да откъсне поглед от тялото на Лора. — Можеш да бъдеш сигурен, че поне час няма да усеща нищо от онова, което става с нея. Опиатът, който Фатима е поставила в чая й, е напълно безвкусен, но много силен! — След това добави, разтягайки устни в злорада усмивка: — Надявам се, ще ми дадеш и аз да се възползвам от нея! Справедлива размяна, какво ще кажеш, старче? Навит съм й още от първия път, когато я видях през дупките, пробити по мое нареждане в една от стените на стаята й. Кажи, бива ли я?