Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 200

Погледите им отново се срещнаха и известно време двамата мъже се гледаха предизвикателно в очите, преди Трент хапливо да отбележи:

— Добра реч, приятелю!

— Проклятие, все пак Лора ми е сестра, макар и понякога да се спречкваме! Аз възнамерявам да разбера какво става там, независимо дали искаш да дойдеш с мен или не.

— Кой казва, че не искам? — отвърна Трент с измамно мек глас, без от очите му да изчезне смразяващият, суров израз. Мускулите на брадичката му потреперваха. Той чувстваше, че Франко всеки момент можеше да избухне и, тъй като нямаше голям избор, се опита да овладее гласа си.

— Ако яздим като дяволи или наемем дилижанс с бързи коне, може да стигнем в Алвезирос преди падането на нощта — обясни Трент. — След това ще наемем някоя бърза моторна лодка, която да ни откара до Гибралтар… някой кораб на контрабандисти би бил най-подходящ, а аз случайно зная няколко.

Лора… малката вещица! Защо не можеше да я прогони от мислите си? Защо непрекъснато го преследваше спомена за лицето й, нейните прегръдки, неповторимото усещане от допира на кожата й до неговата, тялото й — топло и отзивчиво… Защо когато отвори телеграмата от нея пулсът му се бе ускорил… докато не осъзна, че вероятно нито една дума не е написана сериозно? Но този път той бе твърдо решен веднъж завинаги да узнае истината. Или завинаги щеше да я прогони от мислите си, или щеше да я приеме отново и задържи за цял живот!

Трент нямаше друг багаж, освен лек ръчен куфар, който сега метна на рамо, преди да се обърне към Франко:

— Е, идваш ли?

Франко, който внезапно бе осъзнал, че въпреки гнева си, Трент ще пътува за Гибралтар, за да търси Лора, хвърли на приятеля си бегъл поглед. След това натъпка чифт панталони, няколко ризи и един жакет в малка пътна чанта.

— Какво ще вземеш със себе си? — попита Франко с престорено небрежен глас. — По-добре ме ориентирай, за да зная какво да опаковам и аз.

— Само най-важното, разбира се — отвърна Трент, а в гласа му прозвуча ледена нотка. — Един нож, два колта и мокасини. Препоръчвам ти да вземеш същото… за всеки случай. — Трент бе надушил кръв и съзнаваше това. В този момент нямаше никакво значение чия кръв щеше да се пролее — на Реджи Форестър, на Седжуик или дори на Лора, ако откриеше, че го е водила за носа!

След излизането на Арчи Лора беше направила опит да говори с Ена, но приближавайки покоите й, попадна на Фатима, червендалестата антипатична камериерка, която и бе препречила пътя.

— Съжалявам, госпожице — бе казала жената — но графът даде строги нареждания графинята да не бъде безпокоена по никакъв повод. Сега тя спи, след като взе от лекарствата, изпратени й от доктора. Моля ви, госпожице, най-добре се приберете в стаята си и също се опитайте да поспите. Айша ще ви донесе чай. Ментовият чай е много полезен срещу слънчев удар, знаете ли.

И тъй като не искаше да утежнява положението на Ена, Лора й бе обърнала гръб и още по-слисана и уплашена се бе вързала в стаята си. Ена бе пленница — сега това не подлежеше на съмнение. Но в края на краищата Лора не бе съпруга на Арчи. Никой не можеше да й попречи да напусне къщата, когато пожелаеше и да доведе помощ за Ена! Ясно й бе колко налудничав о би прозвучала историята й, но може би… може би милият майор Ийгън щеше да й повярва.