Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 202

— О, не е зле, бих казал! — излъга Реджи, пристъпвайки към леглото, без да откъсва поглед от безсилното и беззащитно тяло, простряно върху него.

— Подготвено ли е всичко за по-нататък? — попита той.

— Разбира се — нетърпеливо обясни Арчи. — Не ти ли казах вече? — В стаята се разнесе кратък, неприятен смях. — Не забравяй Фатима. Тя е камериерка на Ена и много ми помогна. Сигурно ще ти е от полза при обуздаването на твоята госпожица Лора… Би могла да те научи как най-бързо да се справиш с нея! Фатима знае начини да бъде причинена болка на една жена, които само жена може да открие. Но в това скоро сам ще се убедиш.

— Арчи, старче — засмя се, Реджи, — трябва да кажа, че си истински приятел! Обещавам ти да ти я оставя, само щом свърша с нея.

Докато Лора все още лежеше дълбоко упоена и не чувстваше нищо от онова, което се случваше с нея, Реджи се хвърли върху й и я взе… без съпротива… така както му харесваше.

Междувременно Арчи бе заповядал да доведат Хелена, за да види какво е постигнало приятелката й… сестрата на нейния любовник. Хелена започна да хълца беззвучно, а след това се разкрещя, докато Арчи, надвесен над безжизненото тяло, не извика към Реджи:

— Свършвай вече! Защо не вземеш Ена, докато се позабавлявам с твоето съкровище.

— Не! — отчаяно извика Хелена. — О, моля ви, не!

Фатима изви завързаните зад гърба китки на Хелена и я бутна на пода, където тя се сгърчи, хлипайки. След това усети как Реджи отвори девствения й пояс, хвърли се върху й и болезнено проникна в нея. Младата жена, която имаше чувството, че е попаднала в някакъв жесток кошмар, се гърчеше от болката, причинявана й от грубите му тласъци, от стискащите гърдите й ръце. По тялото й безразборно се сипеха безмилостни, брутални удари. Междувременно Арчи се бе заел с Лора, обръщайки я така, както пожелаеше и прониквайки в нея по всевъзможни начини, както бе сторил преди него Реджи.

Лора бе започнала да стене тихо и правеше опити да се съпротивлява, но Арчи с всичка сила я притискаше към леглото. Накрая извика през рамо към Реджи:

— Хей, старче, когато свършиш, предлагам да се преместим в моята спалня… какво мислиш за това, Ена? Там можем да я озаптим така добре, както правя с жена си, когато ме разсърди. Ще можеш да вършиш с нея каквото пожелаеш. — Той се засмя. — Фатима борави чудесно с камшика, не съм ли прав, скъпа?

Малко след като действието на опиата бе преминало, Лора реши, че това е някакъв кошмар — ужасяващ, мъчителен кошмар, от който опитваше да се събуди, но, незнайно защо, не успяваше. Когато все пак се събуди, се намери пак в същия кошмар, а ужасът и болката не искаха да си отидат. Не можеше да избяга, просто не можеше… Тогава осъзна, че ръцете й са завързани на висящи от тавана куки, а краката — в стърчащи от пода халки. Видя Хелена да лази на колене и разбра на каква мъка и унижение е подложена приятелката й. След това същото сполетя и нея. Реджи, Арчи, Фатима и дори един от прислужниците, който бе извикан, за да е пълно унижението, се гавриха с нея със сатанинска изобретателност, Фатима въртеше камшика и я шибаше жестоко, без да подбира — по гърдите, хълбоците, вътрешността на бедрата, докато Лора не започна да крещи и вече не можеше да спре да крещи, да моли, да обещава всичко, само и само да й спестят болките.