Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 17

3

Трент Чаланджър продължи по пътя си в необикновено мрачно настроение.

Тази дива малка циганка го бе накарала да бъде предпазлив, в случай че заплахите й бяха изречени сериозно. Той нямаше желание да се брани от ревниви бащи и братя, още повече че не бе й сторил нищо въпреки неочакваната отзивчивост, която като че ли бе усетил от нейна страна, преди да я остави.

Да върви по дяволите! Не знаеше защо си губи времето с мисли за нея, когато има толкова много неща, които го занимаваха.

Смехотворната идея на дядо му и дон Франсиско Алварадо например. Двама възрастни мъже, които седяха заедно, пушеха цигарите си и планираха живота на своите наследници. Опитваха се да го сватосат за момиче, с което дори не се бе виждал. Възнамеряваше да направи всичко възможно, за да осуети плановете им. Но господин Рейнолдс, американският вицеконсул в Мексико сити, бе настоял за това лично Трент да предаде на господин Морган известна информация. Така младият Чаланджър най-сетне имаше чудесен претекст да посети хасиендата Де ла Носталхия. Дори президентът Диас не би попитал за причината затова забавяне на Трент, преди да се върне в Калифорния. По дяволите остарелите представи… и по дяволите неостаряващият Джим Бишъп, който винаги бе в центъра на събитията, подобно на някакъв сив, плетящ безкрайните си мрежи паяк. Господин Бишъп изглежда знаеше слабите места на всеки и отлично умееше да ги използва за целите си.

Дори посещението на Трент в ранчото в Калифорния — „за да уреди някои въпроси свързани с фамилните имения“ — изглежда бе част от плановете на Джим Бишъп! Какво ли бе намислил този път?

Докато Трент Чаланджър яздеше в компанията единствено на горчивите си мисли и спомени, Франко Алварадо Морган с нежелание реши, че е време да остави сладката му Мариела да се прибере у дома, а сам той да се отправи към хасиендата, за да посрещне госта на родителите си — своя бъдещ шурей, както го наричаше, за да дразни сестра си.

Той с нежелание напусна тайното местенце, което бяха избрали за своите срещи, превъзмогвайки желанието да остане, да продължи да докосва нежната кожа на Мариела и да усеща отзивчивостта на тялото й. Въпреки това знаеше, че ако сам не се изтръгнеше от топлите й прегръдки, тя би останала с него цялата нощ… би му дала всичко, което поискаше от нея.

— Mi corazon⁶… сега трябва да вървим, преди чичо ти и леля ти да са ти се разсърдили. — Той напрегна мускули и се изправи, издърпвайки и нея. За миг толкова силно я притисна към себе си, като че никога нямаше да я пусне.

— Да, любими! О, Франко, разбирам толкова много неща… може би повече, отколкото е добре за мен. Да престана да те обичам значи да умра!

— Ела тогава, ще те отведа у вас — нежно рече той, копнеейки отново да види усмивка на устните й. А след това добави, намигайки, за да разведри обстановката: — Да разкажа ли на чичо ти, че сме говорили за предстоящата женитба на сестра ми? Ще му подхвърля, че би могла да й бъдеш шаферка!