Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 15

— Сега ще проявиш ли малко разум да се отдалечиш, докато се изкъпя? Не възнамерявам да се бавя.

— Върни ми пистолета! — със сподавен глас рече Лора.

— Предпочитам да не го правя, сърце мое. Нямам ти доверие. И наистина искам да се изкъпя. Така че или ще ме послушаш и ще си тръгнеш, или ще се наложи да те вържа за някое дърво, докато свърша. Какво предпочиташ? И не ме предизвиквай. Никакви номера повече.

Тя не откъсваше поглед от брадясалото му лице, но не каза нищо. Мъжът бе извил ръцете й зад гърба и сега малко поразхлаби хватката си. В този миг Лора освободи едната си ръка и с всичка сила го зашлеви през лицето, проклинайки същевременно него и всичките му предци с думи, които не можеше да си спомни да е чувала някога, още по-малко пък да ги знае толкова добре, че сама да ги използва.

— Каква проклета, твърдоглава лаеща гадина! — изруга той, преди да я събори по гръб във влажната трева, затискайки я под тежестта на тялото си. Ръцете й бе хванал здраво високо над главата, а оръжията му болезнено се впиваха в меката й кожа. — Това ли е, което искаше?

Лора не можеше да повярва, че целият този ужас се случва на нея. Докато се опитваше да се освободи от неумолимата му хватка, гърдите й се освободиха от не особено надеждния затвор, в който бяха уловени. Мъжът грубо и болезнено щипна зърната им, а след това бавно прокара ръка между бедрата й, погалвайки ги бегло, преди да заглуши гневния й протест с устни. Целуна я жестоко, безчувствено, болезнено и отблъскващо, докато тя не почувства, че се задушава. Най-накрая я пусна.

— Чуй ме, момиче, ако имах време или желание, бих опитал да го направя с теб, но в момента нямам нито едното, нито другото! Това бе само малък пример за онова, което би могло да ти се случи, ако не се държиш, както подобава! — Без да й даде да си поеме дъх, той разкъса остатъците от ризата й и ги хвърли настрани.

— Бях те предупредил…

В първия миг не осъзна какво възнамеряваше да прави с нея.

Непознатият я завърза за едно дърво, след като преди това бе запушил устата й с мръсната кърпа, която висеше около врата му, завързвайки ръцете й зад гърба.

— Ако не искаш да гледаш, можеш да си затвориш очите, момиченце! — рече той, докато се събличаше.

„Не се притеснява особено, мръсникът — гневно мислеше Лора, а очите й бяха пълни със сълзи на безпомощност и гняв. Не искаше да го вижда — него и голата му мъжественост. Животно, това бе той, отвратително, недодялано животно!“ Но въпреки целия си гняв, тя не можа да не хвърли скришом някой и друг любопитен поглед, оглеждайки го от главата до петите.

Отблъскващо! Отвратително! Мъжете бяха отвратителни с хищническите си инстинкти! Беше голям… застрашително голям. Не би искала да бъде завладяна от подобно неодушевено вещо. А той си бе въобразил, че това е всичко, което искала тя — това огромно, грубо, грозно нещо, което мъжете носеха между краката си и с което по някаква глупава причина необикновено се гордееха.