Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 164

— А сега ти. Искам да ме съблечеш, съвсем бавно, копче по копче, както току-що сторих с теб. А когато свършиш и аз бъда също така гол, както ти сега, окъпана от лунната светлина, ще те любя, Лора! Отново и отново. И ти също ще ме любиш.

Докато й шепнеше тези думи, а тя лежеше пред него като някаква лунатичка, допирът на грубите му дрехи с кожата й я възбуждаше влудяващо. Чувстваше се така опиянена от лунната светлина, която осветяваше лицето й, че трябваше да притвори очи — замаяна от тежки мирис на цветя, от докосването на устните, езика, пръстите му, които рисуваха по кожата й невидими фигури. Мъжът я целуваше все по-надолу и сега езикът му закачливо си играеше с пъпа й. След това Трент отново започна да я целува, а устните му да се спускат още по-надолу, докато не спряха между бедрата й и едва не я влудиха, така че тя страстно започна да се мята и извива. Бавно и възбуждащо устните му се плъзнаха обратно нагоре и сега Лора вече можеше да ги докосва с пръсти.

Трент бе пъхнал едното си коляно между бедрата й, дразнейки я и възбуждайки я едновременно. Дишайки на пресекулки, Лора разкопча ленената му риза, извади я от панталоните и пламенно започна да целува гърдите му. След това се изправи и впери поглед в лицето му, вече разкопчавайки панталона му. Гледаше го и се чувстваше могъща като богиня. След това извади фалоса му и се наведе, за да го докосне с устни, но в последния момент спря.

— Много добре, вече изпълних онова, което искаше, сега отново е твой ред! Искам да застанеш пред мен със свалени панталони, така че луната да те огрява и да мога да те виждам.

Лора имаше усещането, че нито думите, които току-що бяха излезли от устата й, нито чувствата, надигащи се в гърдите й и заплашващи да я изпепелят, бяха нейни. Тя го гледаше — застанал гол пред нея, с отразяващи лунната светлина сребристи очи. Може би все пак в древната легенда имаше нещо вярно! Дали богинята на Луната, почитана в този лес от древното келтско население, не бе решила да се върне сред хората… поне за една нощ… чрез нея! От вените на Лора струеше усещане за мощ и сега тя скочи и пристъпи към него. Без следа от свян тя застана пред него и плъзна поглед по тялото му, преди да протегне ръка и да го докосне — отначало колебливо, след това все по-сигурно, докато той стоеше и я пронизваше със сребристите си очи, които си оставаха все така бездънни и загадъчни. Тя погали лицето му, пръстите й си поиграха със зърното на едната му гръд, спуснаха се закачливо надолу, както неговите преди това, поспряха върху стегнатия му корем, след това преминаха към гърба му и проследиха линията на гръбначния стълб. Усещаше играта на мускулите му под пръстите си, които сега отново се върнаха върху корема му и прелъстително го докоснаха между бедрата.

В този миг, сякаш отърсил се от някаква магия, той я сграбчи за китката и я дръпна толкова силно, че Лора политна към него.