Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 163

— Казаха ми, че се дължало на това, че тази полянка има формата на лунен сърп, символът на Артемида или още Диана, както римляните наричали своята богиня на лова — обясни Трент. — Говори се, че тази градина била разположена така, че при пълнолуние луната я огрявала така, сякаш е ден. Белите камъни, които са миниатюрно копие на Стоунхендж и сребристата повърхност на водата отразявали лунната светлина, докато скритата в храсталака мраморна плоча, облъхната от уханието на цветя и покрита с мъх… та тя уж била използвана за извършване на жертвоприношения. Както всички ние знаем, луната навярно упражнява странно въздействие върху човешкия дух! — Трент сви рамене и добави: — Всъщност, твърди се, че под тази градина има друга, много по-стара, още от времето, когато култът към богинята на Луната бил жив и хората й давали за съпруг рогат елен, който след една година бил принасян в жертва, а кръвта му разпръсквали по земята за плодородие.

Ена се притисна още по-плътно към Франко.

След всичко, което чух, мисля, че това място вече не ми допада чак толкова. Предпочитам да се изкъпя в пещера, преди да е станало прекалено късно и да трябва да се връщаме в къщата.

Да отидем ли с тях? — прошепна Трент, обвивайки ръка около кръста на Лора и притегляйки я към себе си. — Или преди това искате да принесете себе си в жертва на богинята на Луната?

Лора се освободи от прегръдката му и отвърна ледено:

— Ако не искате сам да легнете на мраморната плоча и да се подложите под сърповидния нож на Артемида, по-добре да вземем една хубава студена баня във вашата пещера!

Неочаквано луната се скри зад огромен черен облак, а Хелена и Франко бяха изчезнали. Трент улови Лора за ръка и пряко волята й я придърпа към себе си. Наведе глава към нея и тихо прошепна на ухото й:

— Къде е сърповидния ти нож тази нощ, прекрасна моя Артемида? Трябва ли да те съблека, за да видя къде си го скрила? Или да се пожертвам в твое име, а ти да ме съблечеш и възседнеш, легнал върху жертвената плоча?

Лора се опитваше да освободи китката си от хватката на пръстите му, изсъсквайки с остър като бръснач глас:

— Намирам, че отидохте твърде далеч!

— А аз намирам, че ние двамата сме отишли твърде далеч, за да бягаме сега един от друг, Лоричка! Дойде тук доброволно… не се е налагало да те връзвам и влача дотук със запушени уста! Така че не ме разочаровай, опитвайки да се превземаш, защото аз не съм един от онези глупаци, които можеш да въртиш на пръста си и да оплиташ в копринените си коси!

Неочаквано той започна да я целува — трескаво, необуздано, стискайки китките на младата жена зад гърба й, така че да не може да се брани.

— Кой щеше да бъде принесен в жертва на богинята на Луната? Той или тя?

В този момент Лора не знаеше, а и не искаше да знае това, защото коприненото й сари се свлече от тялото й и мъжът нетърпеливо го подритна с крак встрани. След това той съблече и ризата й, така че сега Лора стоеше гола пред него. Устните и пръстите му я докосваха и галеха навсякъде. След това Трент я вдигна и отнесе на ръце при мраморната плоча, върху която я постави по гръб, така че краката й останаха да висят от двете страни на плочата, а той се наведе над нея.