Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 151

— Ена, постепенно започвам да си мисля, че ти си онази, която трябва да пише романи на ужасите, не аз! — Но неочакваният изблик на приятелката й я забавляваше. — Я да видим какво ми хрумва във връзка с Корнуол. Ах, да! Крал Артур, Камелот и рицарите на кръглата маса, най-вече Ланселот!

— О, да, и Гуинивър… Мерлин с магическите думи и… — Хелена с усмивка бе приела играта.

— И феята Моргана, която успяла да оплете бедния Артур… и, о, да… разбира се, Тристан и Изолда… въпреки че всъщност тя трябва да е била ирландска принцеса на име Изота!

— Лора, ти си толкова по-начетена от мен, че не мога да те следвам! — все още смеейки се вметна Хелена.

— Негова светлост, херцогът, ме увери, че по време на престоя ни в Ройс-Парк мога да използвам библиотеката му винаги, когато пожелая. Можеш да ми правиш компания, Ена, и да опресниш познанията си за историята на Корнуол! — закачливо рече Лора.

— О, не! Нямам желание да пилея времето си в задушни стари библиотеки! — отвърна Хелена, бърчейки нос при тази мисъл.

— Но, Лора — добави тя, а в гласа й неочаквано прозвуча тревога, — не си забравила уговорката ни, нали? На всякъде ще бъдем заедно и Франко ще идва с нас…

— О, да — сухо я прекъсна Лора. — А след това вие двамата ще изчезвате някъде. И какво да правя тогава аз… да разглеждам руините и да се разхождам сам самичка по брега? — Забелязвайки изражението на Ена, Лора добави отстъпчиво: — Ах, знаеш, че ми е все едно. А и кой знае кого бих могла да срещна там. Може би духа на някой застрелян контрабандист или на капитана на някой кораб от армадата на крал Филип, претърпял корабокрушение край брега на Корнуол! Или наследника на някой от оцелелите, успял да се добере до брега и приютен от някоя самотна млада жена!

— Лора! — рече Хелена, клатейки глава, — понякога фантазията ти наистина стига прекалено далече!

Неочаквано устните на Лора се разтеглиха в усмивка, но очите й останаха безизразни. Младата жена промърмори:

— Много мислих, Ена. Не фантазирах, а мислих! И стигнах до извода, че трябва да си намеря любовник. Лорд Антъни е прекалено умерен и би бил шокиран. А Реджи, макар и галантен, е прекалено прозрачен. Така че изборът ми падна на граф Д’Арланжан… някогашния любовник на майка ми. Щом му се е удало да й се хареса за известно време, той със сигурност е достатъчно добър любовник, за да достави радост и на мен! — Лора се засмя на ужасената гримаса на Ена. — Ах, Ена, скъпа, не ме гледай така, сякаш не можеш да повярваш на онова, което току-що чу. Говоря съвсем сериозно, знаеш ли. Преситена съм от тези безкрайни клюки! Всички говорят, че Ройс ме ухажвал, и аз възнамерявам да докажа противното! — След това замислено добави: — Знаеш ли, Ена, забелязвам, че постепенно започвам да очаквам с нетърпение това посещение в Ройс Парк! Ще бъде изключително интересно.

— Не говориш сериозно, нали? — невярващо прошепна Хелена.

— Защо не? — отвърна Лора. — Ще видиш! А освен това ще се държа така, сякаш съм Сара Бернар… и ще играя! В присъствието на лорд Антъни ще бъда благопристойна и умна, кокетна и мила с Реджи, а с Мишел — прелъстителна и страстна! А що се отнася до Трент Чаланджър — остро добави тя, — имам намерение да общувам с него възможно най-рядко!