Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 149

— А причината музикантите да не престават да свирят — с тих, гневен глас обясняваше Лора малко по-късно, — беше, че той им наредил да спрат едва когато им даде знак! О, как само ме отвращава!

— Не ми се вярва — спокойно отвърна Хелена, но когато продължи, в гласа й се промъкна нотка на уплаха. — Все пак ще дойдеш в Ройс Парк, нали? Франко също ще бъде там, а знаеш, че ако те няма, не бихме могли да прекараме заедно дори и минута! Лора, моля те, не създавай проблеми!

— Мразя някой да ми казва какво да правя, при това без изобщо да се поинтересува от мнението ми! — избухна Лора, все още бясна от случилото се. — Наистина, Ена, до гуша ми дойде да се примирявам… още повече, когато става дума за него. Каза, че вече се бил разпоредил коя стая да ми дадат! Този човек приема прекалено много неща за подразбиращи се от само себе си и вече е крайно време… да получи един урок!

— Защо ти да не си тази, която да му го даде? — предложи Хелена. — Не бива да допускаш да си мисли, че се боиш? A и както каза свекърва ми, всички хора, които познаваме, вече са приели поканата за излета до Ройс Парк. Знаеш, че ще бъде доста странно, ако не се появиш. Въпреки че допускам — въздъхна Хелена с лукавство, което не й бе присъщо, — че госпожа Уестбридж ще бъде безкрайно доволна от отсъствието ти! Трябваше да видиш лицето й, докато танцувахте с Ройс!

— Виждам — сърдито отговори Лора, — че всички сте се наговорили! Но, Ена, трябва да ми обещаеш, че ако дойда с вас, няма да има никакви скрити ходове с цел да ми натрапите Ройс. Нямам нищо против да пофлиртувам малко с него, за да ядосам Сабина, която отскоро се държи така, сякаш е най-добрата ми приятелка. Но само за пред хората, чуваш ли? Не искам да оставам насаме с него — припряно добави Лора. — Той ме вбесява и ми разваля настроението.

По-късно Лора неволно се запита защо толкова лесно се бе съгласила — дали заради молбите на Ена, или защото лейди Хонория бе казала, че ще бъде истинска глупачка, ако не отиде с тях в Ройс Парк. Или всичко се дължеше на това, че самото му присъствие беше истинско предизвикателство за нея? Лора нямаше отговор на тези въпроси. Всичко, което трябваше да прави, беше да не си спомня за една ранна, мъглива сутрин в Хайд Парк.

31

Лондонският сезон бе към своя край. Вече се говореше за напускане на градските къщи, за ловни замъци в Шотландия и партита сред природата. Лора установи, че животът в Лондон ще й липсва — посещението на най-новите театрални постановки, оперетите на Жилбер и Съливан, ездата в Гудууд и Ескът и особено излетите с двуколката и двата кафяви коня, които лорд Антъни я бе посъветвал да купи.

— Не мога да повярвам, че Лондон наистина ще ми липсва! — призна Лора пред Хелена. — Но събитията следваха толкова бързо едно след друго, че нямах никакво време за размисъл! А сега се питам какво ме очаква? След отегчителното парти в Ройс Парк, разбира се!