Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 152

32

Пътуването от Лондон за Пензанс сякаш нямаше да има край, въпреки че влакът спира на няколко пъти, за да могат пътниците да се поразтъпчат и да си купят освежителни напитки и закуски. Когато вече бяха съвсем близо до целта, Лора извади бележник и започна да записва впечатленията си от пътуването и местата, през които бяха минали. Само за да се занимава с нещо, както тайно трябваше да признае пред себе си! Не й харесваше насоката, която напоследък прекалено често вземаха мислите й! Възнамеряваше да вземе мерки срещу това, както бе обяснила на Ена. Или щеше да се сгоди, или да се впусне в някаква афера… все едно с кого, стига само да я разсейваше от мислите за него!

Лора съзнателно се съсредоточи върху бележките си и ненадейно се запита дали би посмяла да пренесе действието от романа си в някой замък в Корнуол. При тази мисъл на устните й заигра усмивка. Защо не? Навярно докато седеше сред руините и чакаше Франко и Хелена, трябваше да взима със себе си своя бележник и да продължи работата върху романа си. Франк със сигурност щеше да хареса новите глави!

Лора ненадейно осъзна, че Франк Харис й липсва. Той също бе поканен в Ройс-Парк, но отказал поканата с извинението, че вече бил запланувал да прекара остатъка от лятото в пътуване из Германия, Австрия и Италия. Защо я бе зарязал точно сега, когато имаше нужда от моралната му подкрепа? Но… тя бе обещала, че няма да престане да пише, и възнамеряваше да удържи обещанието си… било само за да съчини епизоди със злодействата на мрачния херцог… и заради заслуженото наказание, което той трябваше да получи накрая.

Ни най-малко не я бе грижа за реакцията на Ройс, когато прочетеше романа и му станеше ясно, че и всеки друг читател би разбрал кой се крие зад образа на зловещия херцог. О, колко жалко, че Франк нямаше да може да види остатъка от ръкописа, преди да се завърне в Англия, освен ако преди това тя не го посетеше в Италия… Хм, това не бе лоша идея! Ена я изтръгна от тези мисли, обяснявайки й, че скоро щели да пристигнат в Пензанс.

— Трябва да кажа — с нежелание призна лейди Хонория. — че за американец, който едва съвсем от скоро е в Англия, Ройс се справя чудесно.

На гарата в Пензанс ги очакваха три карети, които трябваше да ги откарат до Ройс. За дамите бе предназначен елегантен нов „Броугъм“. Другите две коли бяха старомодни и просторни — едната за прислугата, а другата за планините от багаж.

„Сега завесата може да се вдигне и да започне представлението“ — мислеше Лора, докато гледаше през прозореца. Скоро бе пленена от красотата на природата, толкова различна от гледките на облагородени, цивилизовани места, които й бе предложило пътуването. Това тук действително напомняше на Монтерей — високи дървета, облени от лъчите на късното следобедно слънце, и хвърлящи сенките си върху пътя, който постепенно се отдалечаваше от брега. Между дърветата бяха пръснати черни скални късове. Мирисът на море висеше във въздуха, а вятърът имаше леко солен привкус. Пътят се виеше между скалисти склонове, спускаше се и отново се изкачваше, за да ги отведе накрая на един невисоко възвишение насред малка равнина, граничеща от едната страна с причудливи скали, а от другата с гъсто залесен хълм.