Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 150

— Трябва да отидем на годишната регата в Каус. Това е на остров Уайт. Свекърва ми вече е резервирала стаи в хотела. А след това…

Когато Лора забеляза колко нещастен вид бе придобила приятелката й, се отказа да възразява на последните и думи.

— Ена?

— Получих писмо от Арчи. Преместен е от Истанбул в Гибралтар, където трябва да стане вицегубернатор. И… ах, Лора! Той иска да отида при него! А отгоре на всичко лейди Хонория казва, че не би издържала да живее под един покрив с него и е решила, след като напуснем Каус, да замине за курорта Баден-Баден. Не искам да ходя в Гибралтар, но нямам друг избор. Не смея да кажа това на Франко, за да не проваля малкото дни, които ни остава да прекараме заедно. Ще ми се да можеше да дойдеш с мен! Арчи пише, че мога да взема със себе си някоя приятелка по свой избор. Зная, че не обичаш да планираш нещата толкова от далеч, но… ах, Лора, обещай ми поне да си помислиш!

В крайна сметка Лора й бе обещала, но междувременно се случиха толкова много неща, за които трябваше да мисли!

Като опаковането на багажа например! Нямаше представа колко сложни можеха да бъдат приготовленията, свързани с един такъв излет, който щеше да трае няколко дена!

Понякога лейди Хонория й приличаше на генерал, който подрежда войските си на фронтовата линия.

— Естествено, не бива да се появявате в един и същ тоалет два пъти! — нетърпеливо обясняваше на Лора тя. — Всички дами ще се преобличат поне по четири пъти дневно! — Забелязвайки изражението на Лора, възрастната жена кимна добродушно. — Скъпо мое момиче, най-добре поверете всички приготовления на мен и госпожица Едж. Ще трябва само да подбирате най-подходящото облекло за различните поводи. Ще имате нужда от един-два костюма за яхта… чух, че Ройс имал няколко малки яхти в едно пристанище, граничещо с Ройс Парк. Освен това ще ви трябват няколко костюма за езда, за пътуване, да не говорим за някои подходящи за плажа рокли, вечерни рокли и сутрешни тоалети! Ако имате някакви въпроси…?

— О, не, госпожо! — ужасено извика Лора. — Мисля, че чух достатъчно и възнамерявам да оставя всичко на вас, госпожица Едж и Адел!

— Много разумно от ваша страна — забеляза лейди Хонория. — Така всичко ще е уредено навреме.

Лора вече бе научила от Ена, че ще бъдат съпровождани от собствената си прислуга — камериерки, коняри и всички останали. Мили боже! Имаше чувството, че заминават на някаква експедиция, вместо на най-обикновено гости в едно селско имение. Младата жена предпочете обаче да запази тези мисли за себе си и да не ги споделя с лейди Хонория.

— Боя се, че трябва да тръгнем много рано сутринта — обясни малко по-късно Хелена на Лора. Ще разполагаме с цял един вагон, лейди Хонория се е погрижила за това. А след това — с надежда рече тя, — когато стигнем на гарата в Пензанс, там вече ще ни чакат каретите, които ще ни откарат до Ройс-Парк! Ах, Лора, имам предчувствието, че това наистина ще е вълнуващо преживяване! Представи си само, толкова много хора, събрани в една заобиколена от паркове къща на брега, недалеч от Корнуол с всичките му истории за контрабандисти и корабокрушенци…