Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 13

Днес имаше толкова много неща, които трябваше да обмисли и които искаше да изпита и почувства.

Беше се сгорещила, така че сега изхлузи полата и блузата си и, останала само по своята най-стара и къса долна риза, се потопи в доста хладната вода. Преви се на две, за да потопи косата си в потока, преди да я сплете на плитка, която тежко падаше на гърба й.

Потокът бе прекалено плитък, за да предложи истинска баня, но тя можеше да се излегне във водата и да се остави на вълните, които идваха и си отиваха почти толкова бързо, колкото стрелкащите се със своите блещукащи крилца водни кончета.

Лора остави мислите си да се носят в някаква пронизана от слънцето, спокойна леност. Чувстваше се като носено от потока без посока и цел листо.

Изведнъж този облян от слънце свят бе разрушен с един замах от нахлуването на някакъв висок, непознат глас:

— Hola, mitchacha⁴! Заспала ли си или правиш опити да се удавиш?

Лора подскочи ужасена и впери очи в брадатото лице на някакъв непознат, яхнал покрит с прах черен жребец, който нервно ровеше пръста с копито и изглеждаше поне толкова опасен, колкото ездача си.

— А, виждам, че още си жива! Често ли го правиш? — След това нетърпеливо продължи на испански: — Езика ли си глътна?

Беше едър мъж със сурови черти. Ниско нахлупена измачкана шапка с широка периферия засенчваше очите му. С кръстосаните на гърдите си патрондаши и стърчащите от двете страни на седлото пушки той приличаше на авантюрист, наемник и дори бандит. Освен това имаше револвери с прости, изтъркани от употреба дръжки.

— Нямате право да ме плашите така! — гневно му се сопна на испански Лора, след като си бе възвърнала дар слово. Противно на здравия разум тя не изпитваше страх, а единствено гняв. Този непознат бе нахлул в неприкосновеното й кътче, нарушавайки уединението й, и сега тя искаше той да изчезне. — И внимавайте да не се приближите прекалено до онази хала, коня ми!

Тя се надигна, без да съзнава, че е почти гола, докато не забеляза потрепването на ноздрите и стъписването на мъжа, което й напомни, че със същия успех можеше да се изправи пред него чисто гола, тъй като мократа риза лепнеше по тялото й и прозираше.

Студена тръпка премина по стоплената й от слънцето кожа. О, боже! Какво щеше да стане, ако…

— Тръгвайте най-сетне! След като се нагледахте!

Нямаше да покаже, че се бои. Тъй като не последва отговор, Лора пристъпи две крачки напред, мислейки за пистолета, който бе оставила под полата си — пистолет, който винаги носеше по време на своите излети. Както и ножа… но той бе останал в дисагите!

— Чуйте ме, чужденецо, най-добре би било веднага да се ометете! — хладно рече тя. — Изчезвайте веднага! Ако семейството ми научи за тази сцена, ще трябва да се простите с живота и дори всичките тези оръжия няма да ви спасят. Приличате ми на някой разбойник… или гринго, пресякъл нелегално границата. Тук не обичаме такива като вас, разбрахте ли? Какво изобщо търсите тук?