Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 132

— Искаш парите й, нали?

— Да

— И искаш да я накараш да ти се подчинява?

— Да! Да! С удоволствие ще озаптя малката фурия… няма нищо друго, което би ми доставило такова удоволствие!

— Тогава, значи, си съгласен? — усмихнато попита Франсин. — Уверявам те, че няма да мине и месец и тя ще бъде твоя.

— Но кога и като какъв се появявам аз? — попита Реджи, нетърпелив и жадуващ да чуе всичко.

— Ти? Като неин спасител, разбира се! Кой ще иска да се ожени за нея след всичко онова, което й се е случило? Въпреки че никой естествено няма да знае, че ти си онзи, който я е подчинил. — Тя сви скритите си под коприната рамене и рече замислено: — Това, разбира се, не може да стане тук, но аз имам приятели и зная места, много потайни места, където може да бъде отведена.

Реджи приглади мустаците си, а след това на лицето му изгря широка усмивка. Двамата вдигнаха тост.

— Франсин, за бога, ти си гениална! Разбира се, това е! Това е! Без съмнение, след това никой няма да иска да се ожени за нея, а тогава…

— Естествено, ще има разследване — обясни тя, — но аз познавам хора, които за пари биха направили всичко. — Тя го погледна, повдигайки вежди. — А когато се ожениш за нея, което също мога да уредя, преди да е освободена… тогава, разбира се, ще разполагаш с парите й и аз ще получа своя дял, нали, скъпи?

— Ще получиш много повече от един дял… включително и мен самия.

— Значи, сделката е сключена?

Той избухна в гръмък смях и отметна глава назад. „По дяволите малката въртиопашка — мислеше той. — Тя наистина има нужда от юзди.“ Погледна към Франсин, след това изля шампанското си между гърдите й и се наведе към тях, за да го оближе.

— Скъпа, можеш да поискаш всичко и ще го имаш. Веднъж само да пипна парите й.

Напускайки дома на Франсин, Реджи Форестър едва сдържаше въодушевлението си. Мислите му бяха изпълнени с картини — Лора, лежаща пред него във всички възможни пози — гола, безпомощна, със сломена от камшика гордост, пълзяща на лакти и колене, за да му целуне ръцете и да го моли за милост! Лора, скоро тя щеше да стане негова робиня, негова покорна и раболепна съпруга. Тя самата и цялото й състояние щяха да бъдат в негова власт! Франсин бе обещала плана й да бъде пуснат в действие до няколко дена.

Той едва щеше да дочака!

Докато Реджи Форестър кроеше планове за бъдещето й, Лора бе заета с подготовката за приема у Ройс. Прекалено заета, както забеляза лейди Хонория. На наблюдателната възрастна жена не бе убягнало това колко неспокойно шареха очите на Лора, където й да се намираше тя. Нито почти трескавата й веселост. „Най-добре за нея би било, ако я накарам да вземе решение“ — мислеше графинята. Това и възнамеряваше да стори.

Лора и Хелена научиха, че отиват да купят шапки, панделки и платове, от които трябваше да бъдат ушити нови дрехи за двете млади жени. Защото, както твърдеше лейди Хонория, никоя елегантна дама не бивало да е появява в салоните на изисканото общество два пъти с една и съща рокля.

— А тъй като вече стана следобед, намирам, че сега е най-подходящото време пътьом да оставим визитните си картички там, където е необходимо.