Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 130

Сега, след като бе заминал, тя би трябвало да се чувства по-добре. Вече нямаше нужда при всяка своя поява на публично място да се оглежда за него или да търпи арогантния му поглед, с който почти всеки път я оглеждаше. Лора знаеше, че не биваше така необяснимо да избухва по повод на една мимоходом подхвърлена от Реджи Форестър забележка, докато предния ден яздеха заедно в парка.

— Ройс е напуснал града, както навярно вече знаете, и се боя, че разпасаната ми сестричка е заминала с него! Допускам, че появата в „Таймс“ на известие за годежа им е само въпрос на време! — обяви Реджи, приглаждайки златисторусите си мустаци. След това смръщи чело. — Не мога да кажа, че това ми харесва! Сестра ми е пълнолетна, при това вече вдовица, но в някои отношения е доста наивна… а и не е без значение, че Ройс е пълната й противоположност. За него би било най-добре да не си играе с чувствата на Сабина.

В онзи момент Лора си бе наложила да се въздържи, за да не се изсмее на глас, питайки се дали Реджи наистина е толкова наивен! Бе понечила да му каже онова, което знаеше за Трент Чаланджър, но след това размисли. Колкото и да се опитваше, й беше трудно да изпита състрадание към госпожа Уестбридж. Напротив, мисълта, че Сабина щеше да получи един урок, преглътнат преди нея от много други наивни жени, почти я забавляваше!

„Слава богу — мислеше Лора, — аз не спадам към клетите глупачки, които могат да бъдат впечатлени от него или нещата, които навярно им говори и обещава!“ Лора отново си помисли какво истинско облекчение бе за нея, че нямаше нужда постоянно да се притеснява да не го срещне. Възнамеряваше до край да се наслади на почивката, която й бе дал. Но защо тогава бе това чувство, че нещо й липсва? По дяволите, в момента той бе с онази глупава, афектирана гъска Сабина, а те двамата изглеждаха родени един за друг! Лора съжаляваше Реджи, в случай че той наистина си въобразяваше, че сестра му има шанс да стане херцогиня Ройс! Бедният Реджи. Бедната Сабина!

Реджи Форестър бе изгарян от самосъжаление. Чувстваше гордостта си смъртно ранена от вниманието, което Лора Морган обръщаше на всичките тези ухажори. Днес бе благоволила да му отдели само половин час, който прекараха, яздейки в парка, след което го напусна заради някаква друга уговорка. „Какво да правя сега — сърдито мислеше той, — като се изключи язденето?“ Само да му дадеше възможност да й докаже какъв изкусен любовник бе, тогава щеше да е негова, както толкова много жени преди нея. Реджи бе сигурен в това.

В такова настроение той се появи у Франсин.

— Е? — осведоми се тя. — До къде стигна с американската наследница? Ще я имаш ли?

Реджи мрачно свъси вежди.

— Проклятие! Поне за момента няма големи надежди. Около нея се мотаят прекалено много ухажори. Какво мога да направя? Както добре знаеш, не съм червив с пари, подобно на останалите й обожатели.

— Бедни мой Реджи — промърмори Франсин и го погали с устни по врата. — Забравяш, че има средства и начини за решаването на всеки проблем — замислено добави тя.