Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 131

— Какви средства? Франсин, нямаш представа каква е тя, тази Лора Морган. Тя е американка, типичната богата американка — прекалено силна, самоуверена и независима… дяволите я взели!

Веднъж намерили се на канапето в тапицирания с коприна салон, Реджи с мрачно настървение се нахвърли върху нея.

— Франсин, зная, че само ме използва, а това не ми харесва… никак не съм свикнал! Само да успея да я вкарам в леглото си, нещата биха взели съвсем друг обрат… но не, тя просто ме използва като кавалер, когато й е удобно.

Пръстите на Франсин гальовно се спуснаха надолу към бедрото му. Жената се засмя тихо.

— Не, ти си свикнал да държиш нещата в свои ръце, нали така, скъпи?

— Да, проклятие, така си е! И не ми харесва, когато жените си играят с мен! Само да можех да сторя нещо… ако успеех да направя така, че да не е постоянно заобиколена от други мъже… Сам да можех да я спипам насаме!

Франсин го галеше почти автоматично, размишлявайки трескаво.

— Разкажи ми повече за нея, Реджи, момчето ми. Всичко, което знаеш. Какво обича да прави? Къде ходи обикновено? Остава ли сама понякога?

При тези думи мъжът неочаквано се изправи, замислено гледайки усмивката, играеща на устните й.

— Накъде биеш, Франсин?

— Скъпи, излиза ли сама някъде?

Реджи познаваше Франсин достатъчно добре, за да знае, че и зад привидно най-безсмислените и повърхностни въпроси на Франсин се крие нещо. Той отвърна замислено:

— Наистина понякога излиза сама. Обича рано сутрин да язди в парка… съвсем сама. Е, и? — Реджи въпросително погледна приятелката си, чиято котешка усмивка бе станала още по-широка.

— Е, скъпи ми Реджи, помисли за възможните последици от подобна непредпазливост, хм… И безчислените възможности, в случай че бъдат направени необходимите приготовления!

— А именно? — сега Реджи бе изключително напрегнат и я погледна с присвити очи. — Хайде де, кажи какво имаш предвид.

— Е, да, когато ти казах, че биха могли да се направят известни приготовления… помисли малко. Знаем, че паркът с всички онези подозрителни типове, които се мотаят из него, може да бъде опасно място, особено рано сутрин! А особено опасен за една млада жена. Какво мислиш би станало, ако някоя сутрин, по време на обичайната й разходка, твоята госпожица Лора внезапно бъде свалена от коня и… отвлечена!

— Отвлечена? — невярващо повтори Реджи.

Сега бе ред на Франсин да се изправи и да го зяпне. След миг жената продължи нетърпеливо:

— Не разбираш ли какво искам да ти кажа? Да допуснем, че бъде отвлечена и замъкната някъде… на някое потайно местенце, където човек би могъл… е да кажем, да я вразуми? По същия начин, по който се вразумява и обуздава някоя дива кобила, докато не се научи да яде от ръката на господаря си!

— Не си сериозна, нали?

— Е, ако не вярваш, че нещо такова е възможно… — Франсин се извърна, равнодушно свивайки рамене и си наля чаша шампанско от стоящата до канапето бутилка.

Но както и очакваше, не след дълго Реджи я накара да се извърне към него.

— Франсин! — той я целуна дълго и страстно. — Боже мой, Франсин, колко си хитра!