Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 104

— Съжалявам! Наистина! Но пробата се проточи цяла вечност, а след това… — тя спря внезапно, едва сега забелязала навъсеното изражение на брат си и руменината по страните на Ена. След това се изсмя тихо и иронично продължи: — Почти бях забравила колко добре всеки от нас познава слабостите на другите! Този път няма да ми четеш конско, нали? Моля те, не се и опитвай!

Докато барабанеше с камшика за езда по полирания си до блясък ботуш, Лора се питаше защо винаги трябваше да спорят. Мислеше, че в Англия брат й навярно се беше променил, но той си бе същият моралист както винаги.

Лора забеляза с умишлено провлачен глас:

— Виж ти, не ми е хрумвало, но когато си ядосан, Франко, ужасно приличаш на татко!

— А ти…

— А аз на мама?

Лора още повече разпали гнева му, като хладно и с безразличие сви рамене, а след това с нотка на нетърпение добави:

— Ах, Франко, за бога! Прекалено много приличаме на родителите си, за да бъдем други, освен непокорни, не намираш ли? Така че престани най-сетне да ми държиш морални проповеди, за да не ти прочета някоя лекция за последните ти грехове! Между другото — с пресилена любезност добави тя, — не си го изкарвай на мен, задето сладката Сабина толкова бързо те заряза заради този американски херцог, който е в устата на всички. Не си ли чувал: „Каквото за мъжа, такова и за жената“?

— Боя се, че всъщност нещата не стоят така, мила сестричке! Не и в средите, в които двамата с теб се движим!

Франко изпитваше желание да я сграбчи за раменете и здраво да я разтърси, но дотам не бе стигал отдавна, още от времето на тяхното детство. А дори и сега да се стигнеше до спречкване между тях, това в крайна сметка нямаше да помогне с нищо. Но какво трябваше да стори? Тези избухвания му бяха също толкова неприятни, колкото и на Лора.

— Нашите среди? — избухна Лора. — Ха! Виж го ти! Мислех, че си революционер? Поне за такъв се представяш! Съжалявам, че трябваше да установя, че си един типичен буржоа! И като такъв постъпваш, когато мериш с различни мерки — едни за жените, други за вас, привилегированата класа! Върви по дяволите, Франко, но толкова ме ядосваш, че… — Лора трябваше да замълчи и да си поеме дъх, забелязвайки как брат й я наблюдава с присвити очи. — Нямам представа как те е издържала Ена! Освен това се надявам, че не си я ядосал много. Тя не го заслужава… при всичко, което и без това е принудена да понася.

— Ена не е принудена да понася нищо — отвърна Франко с глас, който внезапно прозвуча също толкова овладян, колкото и този на сестра му. — Ена… е, факт е, че тя дотолкова е свикнала с клетката си, че не забелязва, че вратата дори не е залостена и трябва само да я побутне, за да се окаже на свобода, ако иска, разбира се!

„Много отдавна не сме били искрени един с друг“ — помисли Лора. Но тъй като не й бе убягнала горчивината в гласа на Франко, тя рече с престорена веселост:

— Хм… мисля, че от днес нататък доста често ще излизам на покупки с Хелена. И ще се бавим цяла вечност! — След това добави импулсивно: — Ах, Франко, на мен ми е безразлично, знаеш ли! Просто бъдете щастливи… вие двамата! — А след това заключи с твърд глас: — И престани най-сетне да ме критикуваш за щяло и нещяло… Така ще се разбираме много по-добре. Както някога.