Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 106

Двете жени се допълваха по съвършен начин — Хелена, с нейната блестяща златиста коса и топазено ясни очи, и Лора, с тъмна коса и бакърени кичури, които улавяха светлината при всяко движение на главата й. Дори дрехите им, създадени специално за тях от модната къща „Уърт“, контрастираха по приятен, даже вълнуващ начин. Лора носеше рокля в турско синьо и златно, изработена от коприна с втъкани фини червени нишки и хармонираща с огненочервените опали, които господин и госпожа Морган бяха подарили на дъщеря си за двадесет и първия й рожден ден. Тоалетът на Хелена пък бе в тъмно злато със смарагдено зелен нюанс и бе увенчан от разкошната смарагдена огърлица, подарена й от семейство Седжуик по случай сватбата й.

На това бляскаво събитие младите жени бяха в компанията и на лорд Антъни Грей и сестра му Евелин. Лейди Хонория бе настояла Лора да се запознае с колкото е възможно повече подхождащи на положението й млади мъже. Лорд Антъни, син на маркиз, бе смятан за изключително добра партия, а сестра му Евелин освен ум и образованост притежаваше горещ темперамент, чувство за хумор и пленителна усмивка.

За най-голямо учудване на Хелена и Лора лейди Хонория бе разрешила на Реджи Форестър да им прави компания в ложата. След като се бяха настанили удобно, тя прошепна на ухото на Лора:

— Помислих си, че ще ни е от полза, когато дойде време за шампанското и освежителните напитки! Освен това щеше да изглежда малко странно, ако се появяхме само с един кавалер на четири дами. — След това добави: — А къде е вашият французин? Мислех, че ще го видим тази вечер.

— Наложи се да замине за Париж… дипломатически ангажименти, както ми обясни — тихо отвърна Лора. — Но възнамерява да се върне още днес… и съм убедена, че ще го направи.

— Така, така! Убедена ли сте? Не се заблуждавайте… аз не бих вярвала на думите на никой мъж, дори ако се кълне във вечна вярност! Вярвам повече на онези, които избягват да се кълнат… но всъщност научих това доста късно! Във всеки случай най-добре ще е да го държите на разстояние… а това вие умеете отлично!

Тези няколко разменени реплики бяха отвлекли вниманието на Лора и тя не забеляза, че почти всички погледи бяха обърнати към тяхната ложа. Театрални бинокли и лорнети непрекъснато ги следяха като животни в зоопарк, както Лора с раздразнение установи. Накрая тя последва примера на лейди Хонория, вдигна собствения си театрален бинокъл и от своя страна започна да изучава онези, които я наблюдаваха.

Скоро светлините угаснаха, а оркестърът поде увертюрата към „Травмата“. Лора се облегна в креслото си, радвайки се на възможността още веднъж да чуе любимата си опера. Лорд Антъни, който седеше от едната й страна, прошепна: