Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 105

След като Франко си замина, Лора се качи на горния етаж и тихичко подраска с нокът на вратата на Ена.

— Ах, Лора, надявам се, не сте спорили прекалено разгорещено? — Ена уплашено бе ококорила очи. — Надявам се, че не, защото… знаеш ли…

— Да, зная! — бодро отвърна Лора. — За бога, не се безпокой за нищо! Между другото, Франко ми разказа, че тази вечер след операта е поканен на вечерята у госпожа Шалмер. Мисля, каза също, че се надява да му запазиш поне два валса!

Лора забеляза, че по лицето на Хелена изби руменина. „Бедната Ена, не смее да протегне ръце достатъчно далече, за да достигне онова, което жадува“ — мислеше тя.

— Ах, Лора! Толкова съм щастлива! А и може би накрая ще видим херцог Ройс… той навярно ще пожелае да се запознае с теб! — рече Хелена, обзета от неочаквана веселост. — Сигурна съм, че само да пожелаеш, би могла да го впечатлиш!

— Ха! — отвърна Лора и за миг гласът й заприлича на онзи на лейди Хонория. — Съжалявам, ако излъжа очакванията ти, Ена, но онова, което дочух за този американски херцог, никак не ми допада! Имам чувството, че вече ми е неприятен! — изразителното лице на Лора не криеше отвращението й — челото й бе сбърчено, а ъгълчетата на устните й се бяха изкривили надолу, сякаш току-що бе отхапала нещо кисело.

— Но, Лора! — Хелена не се предаваше. — Дочух, че изглеждал доста добре… по свой начин. Приличал на Хийтклиф в романа на госпожица Бронте „Брулени хълмове“.

— Ами? Не ми се вярва! Мъж, който има толкова лош вкус, че да отнеме госпожа Уестбридж от брат ми… о, съжалявам, Ена, но… а освен това, как е възможно един американец да се откаже от гражданството си само и само да се сдобие с някаква английска титла? Херцог Ройс! Не се съмнявам, че те двамата със сладката Сабина напълно се заслужават един друг!

Хелена бе в чудесно настроение и дори споменаването името на госпожа Уестбридж не бе в състояние да го развали, още повече сега, когато знаеше, че отново бе спечелила сърцето на Франко. През цялото време наблюдаваше Лора, която кръстосваше стаята, размишлявайки на глас, без при това да си мери особено приказките. Хелена, която знаеше за страстта на приятелката си към предизвикателството, рече лукаво:

— Но Лора, не мислиш ли, че ще ти достави удоволствие да отклониш вниманието му от госпожа Уестбридж? Само за да докажеш, че си в състояние да го сториш? Зная, че можеш! Представям си изражението й! Лора, моля те!

— Това предизвикателство ли е? — При мисълта за това Лора се разсмя. От пръв поглед бе изпитала антипатия към накичената с бижута госпожа Уестбридж и… е, може би пък си струваше! — Ще си помисля дали поне да не пофлиртувам с него. За да я подразня, тази гъска… Е, да, може би, за да докажа, че може да бъде надвита в собствената й игра. Може би. Всичко зависи от това дали ще съм в настроение. Но тогава само стой и гледай, Ена!

22

Появата пред операта на двете млади жени — Хелена, графиня Седжуик, и приятелката й, госпожица Лора Морган, предизвика истински фурор. Дамите слязоха от каретата, съпровождани от лейди Хонория, която носеше извезана в черно, червено и кралско синьо коприна и кожена наметка. Дори множеството от любопитни граждани и зяпачи, които се събираха, за да обсъждат гардероба и появата на Haute Monde¹⁶ и да си разменят шепнешком най-новите клюки, занемя за момент, нещо, което се случваше твърде рядко, при това единствено при вида на най-известните и неоспорими красавици.