Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 102

— За съжаление днес „Таймс“ пристигна по-късно от обикновено, госпожо — обясни той. — Разбира се, ще се погрижа това да не се повтаря. Има ли…

— Менъринг! Както много добре знаете, нямам намерение да чета „Таймс“ и не това е причината да накарам госпожица Едж да ви повика! Какво ви е днес? Бих искала да говоря с госпожица Морган и то час по-скоро, за да не излезе, преди да съм успяла да й кажа… — лейди Хонория замълча, смръщи чело и раздразнено запита: — Защо стоите там като истукан и треперите? За бога, измислете някакво друго изражение, Менъринг, и изплюйте камъчето! Къде е госпожица Морган?

Господин Менъринг продължително прочиства гърлото си, преди да си възвърне дар слово.

— Съжалявам, госпожо, че аз съм този, от когото трябва да научите, че… младата дама… ще рече, че тя все още не се е върнала.

— Върнала? Откъде? Още няма десет сутринта! Няма ли да престанете да заеквате и да увъртате! Моля да говорите по същество, Менъринг.

Господин Менъринг си пое дълбоко дъх.

— Боя се, че младата дама е на езда в парка. Сама, както за свое най-голямо съжаление трябва да съобщя. М… е, госпожо, трябва да призная, че това не е първият случай, в който госпожицата излиза сама! Опитах се да поговоря разумно с нея… обърнах й внимание на опасността, за лекомислието на подобно държание… но за съжаление безуспешно!

Веднъж започнал, господин Менъринг изглежда изпитваше облекчение да даде воля на чувствата си, които сега избликнаха в същински словесен порой.

— Младата дама ми каза, че винаги носела със себе си пистолет… в единия от джобовете на… нали знаете, този американски костюм за езда, който тя носи и с който, както ми обясни, нямала нужда от дамско седло! Между другото, тя излиза в шест сутринта! Може би трябваше да споделя с вас по-рано, но в крайна сметка дамата е гостенка на госпожата! И какво друго можех да сторя освен да се опитам да я убедя да се откаже от намерението си? За нещастие младата дама изглежда доста упорита!

Госпожица Едж бе затаила дъх и с безпокойство очакваше реакцията на лейди Хонория на най-новото ужасно лекомислие на Лора. Тя харесваше момичето, но… ах, мили боже, каква непредпазливост! Докъде ли щеше да доведе това?

За нейно учудване отначало лейди Хонория само се изкиска, след това сякаш понечи да се закашля, но вместо това рече:

— Хм! Е, навярно тази ранна езда е за предпочитане пред някое друго лекомислие, което мога да си представя! Благодаря, Менъринг. И моля, имайте грижа веднага щом се върне, госпожица Лора да узнае, че желая да говоря с нея. — Тя взе донесения й от Менъринг „Таймс“ и с леко кимване освободи иконома.

— Хм! — провлачено рече графинята и остави вестника да се изплъзне от ръката й, щом Менъринг напусна стаята. — Все още не виждам причина да правя въпрос от подобна дреболия! Няма нищо осъдително в това една млада дама да поязди рано сутрин, преди другите да са станали! Някога аз също съм го правила… наистина, без да нося в себе си пистолет! Не, Изи, човек трябва да съсредоточи усилията си върху важните неща! Нека видим… днес следобед е визитата на младия господин Морган, след това операта, а накрая вечерята у госпожа Шалмер! Има ли някоя уговорка, която забравям?