Читать «Дълго потискана страст» онлайн - страница 101

Още нещо, което трябваше да се свърши! Естествено, вината не беше нейна и Трент много добре го знаеше. Виновен за всичко беше баща му, който обаче вече не бе сред живите, за да отговаря за греховете си. Дяволите го взели! Трент впери празен поглед в огъня, запален по негово нареждане, и сега пламъците му напомниха за лагерните огньове, край които се бе грял някога… за чувството за необятна шир във всички посоки. Безграничната земя, безкрайно небе и навсякъде места, които чакаха да бъдат открити.

Какво правеше тук, в Лондон, опитвайки се да играе ролята на някакъв проклет херцог? Трябва да си е бил изгубил ума, допускайки да бъде убеден от господин Бишъп да участва в този маскарад, когато имаше толкова много вълнуващи неща, с които би предпочел да се занимава, толкова много места, където би предпочел да бъде.

— Госпожа Уестбридж, ваша светлост. Твърди, че я очаквате. — Изражението на Хъджис бе безизразно както винаги.

— Ах, да, благодаря. Трябваше да ми помогне да отговоря на всички онези покани и визитни картички, натрупали се на писалището ми!

— Да, сър. Разбира се. Но ако негова светлост благоволи да си наеме секретар…

— Досега не съм имал време да помисля за това — нетърпеливо отвърна Трент и за миг се запита дали на лицето на Хъджис щеше да се изпише някаква реакция, ако водеше господаря си да сграбчва Сабина Уестбридж и да започва с нея страстна любовна игра направо върху червения персийски килим. О, небеса! По-добре да не го прави пред очите на бедния Хъджис, въпреки че имаше чувството, че Сабина не би имала нищо против! Вече бе установил, че Сабина е необикновено отзивчива… в много отношения!

21

Закуската в леглото беше ритуал, на който графиня Седжуик много държеше. Тя особено обичаше да се излегне удобно във възглавниците и да преглежда всички онези визитни картички и покани, донесени предния ден и между забележките и нарежданията, отправени към търпеливата й компаньонка да отпива по глътка от горещия черен чай.

— Ха! Братът на нашата госпожица Морган най-сетне благоволи да ни изпрати картичката си. Крайно време беше… ще трябва да поговоря с младия човек. Все пак… Изи, моля, позвъни веднага за Менъринг! Мисля, че трябва да подготвим Лора за днешното посещение на брат й. Без съмнение те двамата ще имат да си кажат това-онова… като се има предвид как се държа тя в последно време!

Господин Менъринг влезе в стаята на лейди Хонория с овладяно изражение на зачервеното си лице. Закръглен, сивокос мъж на неопределима възраст, назначен за иконом още от покойния граф Седжуик, той беше изключително сдържан и демонстрираше високомерна резервираност, която смущаваше по-голямата част от околните. Единственият човек, комуто някога се бе удало да го смути, бе лейди Хонория с нейната изненадваща прямота и почти нецензурен начин на изразяване,