Читать «Аферата» онлайн - страница 63

— След като не е чул изстрела, едва ли ще е чул викове — поклати глава тя.

— Единичният изстрел с боен патрон не е много шумен, особено на открито. Би трябвало да е доста по-слаб от предупредителен вик, а и от размяната на ядосани крясъци. В смисъл че е имало някакъв спор…

— Вече приемаш, че става въпрос за боен патрон, натовски стандарт?

Извадих гилзата от джоба си и й я показах.

— Намерих я на сто и петдесет метра от тук, с четири метра отклонение от правата линия на изстрела. Точно на толкова ги изхвърля затворът на „Ем шестнайсет“.

— Би могла да бъде и „Ремингтън двеста двайсет и три“ — подхвърли тя.

Това беше любезно от нейна страна. После взе гилзата и ноктите й леко одраскаха дланта ми. Първият ни физически контакт, първото докосване. Когато се запознахме, дори не се ръкувахме.

Деверо повтори моите действия — претегли гилзата на дланта си. Това няма нищо общо с научния анализ, но при продължителна практика дланта става почти толкова точна, колкото лабораторната везна.

— Със сигурност натовски стандарт — определи тя. — Стреляла съм хиляди пъти с такива, а след това съм прибирала гилзите.

— И аз — казах.

— Ще вдигна шум до Бога! — процеди тя. — Военни срещу цивилни, при това на американска територия?! Ще стигна чак до Пентагона, а ако се наложи и до Белия дом!

— Недей — рекох.

— Защо, по дяволите?

— Ти си само шериф на някакъв си окръг. Ще те смачкат като хлебарка.

Тя замълча.

— Повярвай ми — настоятелно добавих аз. — Ако нещата са стигнали до стрелба по цивилни, те отдавна са взели мерки за справяне с представителите на местната власт.

27

Трийсет минути по-късно, в един часа, човекът най-после беше обявен за мъртъв. Докторът се появи с някакъв древен фургон за разнасяне на месо, който сякаш беше изскочил от учебника по история. След кратък оглед стигнах до заключението, че става въпрос за катафалка от 60-те години на миналия век, надградена не върху кадилак, а върху платформата на обикновен шевролет, лишена от прозорци и всякакви други погребални такъми. Приличаше на сглобен от ламарини сандък, боядисан в мръснобяло.

Мириам провери за пулс и сърдечна дейност, огледа огнестрелната рана и обяви:

— Този човек е починал от кръвозагуба, причинена от разкъсване на феморалната артерия вследствие пушечен изстрел.

Разбира се, това беше повече от очевидно, но следващите му думи прозвучаха интересно.

— Мокрият дънков плат се реже много трудно — добави той, запретвайки разцепения крачол. — Някой е разполагал с изключително остър нож.

Помогнах му да сложи трупа на брезентовата носилка и да го натовари във фургона. После Мириам потегли, а Деверо се качи в колата си и в продължение на пет минути говори по радиостанцията. Аз останах в компанията на Пелегрино. И двамата мълчахме. Деверо излезе от колата си и му даде някакви разпореждания. Той кимна и потегли с патрулката. За втори път останахме сами край разцепения дъб и тъмното петно на мястото, на което беше лежал мъртвецът.

— Бътлър твърди, че тази сутрин никой не е напускал Келам — каза тя.