Читать «Аферата» онлайн - страница 61

— Никога не съм го виждала — отвърна тя.

Смъртта беше настъпила от силна кръвозагуба. В дясното му бедро зееше дупка от едрокалибрен куршум, вероятно изстрелян от далекобойна пушка. Панталонът беше подгизнал от кръв, което почти сигурно означаваше, че куршумът бе засегнал феморалната артерия. А феморалната артерия е кръвоносен съд с голяма пропускателна способност. Без бърза и ефективна медицинска намеса смъртта настъпва за броени минути.

Необичайното на картината пред очите ни се съдържаше във факта, че някой се бе опитал да осъществи бърза и ефективна медицинска намеса. Крачолът на десния крак беше срязан с нож, а раната беше частично покрита с дебело парче абсорбираща марля — от онези, които обикновено се използват на бойното поле.

Деверо се изправи и започна да се отдалечава заднешком със ситни и внимателни стъпки. Спря на около четири метра. Аз я последвах по същия начин. Проговори тихо, може би от уважение към покойника. Сякаш трупът можеше да я чуе.

— Какво мислиш за всичко това?

— Имало е спор — отвърнах. — После изстрел. Вероятно предупредителен, но попаднал не където трябва. А може би случаен, но от фатално близко разстояние.

— А защо не смъртоносен изстрел, който пропуска целта?

— Защото стрелецът веднага би го повторил. Би се приближил, за да пусне още един куршум в главата. Но не го е направил, а напротив — опитал се е да му помогне.

— И?

— Разбрал е, че не може да му помогне, изпаднал е в паника и е избягал. Оставил е човека да умре. За което не е било нужно много време.

— Стрелецът е бил военен.

— Това не е задължително.

— Кой друг ще носи полева аптечка?

— Всеки, който пазарува от военните магазини.

Деверо се обърна с гръб към трупа, вдигна ръка и махна към хоризонта вдясно.

— Какво виждаш?

— Оградата на Келам — отвърнах аз.

— Нали ти казах, че изграждат забранена зона — промърмори тя.

Деверо отиде да вземе нещо от колата си, а аз останах на място и започнах да оглеждам земята около себе си. Тя беше мека, покрита с многобройни стъпки. Раненият беше направил няколко колебливи крачки, включително встрани и назад, сякаш беше изпълнявал старинен танц. Стъпките свършваха на мястото, където беше паднал. Около долната част на тялото се виждаха вдлъбнатини от колене и подметки — от човек, който беше стъпвал на пръсти. Те без съмнение принадлежаха на нападателя, който се беше опитал да помогне на жертвата си. Тези следи продължаваха в дълга редица — частични, предимно от пръсти, на разстояние една от друга. Стрелецът беше дошъл, тичайки. И то бързо. Доста висок човек. Е, не гигант, не и много тежък. От другата страна имаше подобни следи — накъдето беше бягал. Не бях в състояние да разпозная какъв модел са, но едва ли бяха войнишки ботуши.

Деверо се върна с фотоапарат в ръце. Докато тя се приготвяше да запечата местопрестъплението на лента, аз поех по дирите на панически избягалия извършител. Придържах се на около метър вляво от тях. Проследих ги около стотина метра, докато не изчезнаха върху твърда като камък ивица — може би скална жила, може би дига, а може би просто спечена земя отвъд нивата на стария Кланси. Не виждах причина беглецът да промени посоката на оттеглянето си точно на това място и продължих напред с надеждата отново да попадна на следите му. Но това не се случи. След петдесетина метра се появиха ниски и жилави храсти, които покриваха всичко наоколо. В далечината ставаха по-големи и по-гъсти, а зад тях беше оградата на Келам. Не забелязах пречупени клонки, но тук растителността беше изключително гъста и едва ли можех да очаквам някакви следи в нея.