Читать «Аферата» онлайн - страница 62

Обърнах се, направих крачка назад и забелязах някакъв проблясък на три-четири метра от мен. Металически, лъскав, жълтеникав. Направих широк кръг и внимателно се приближих. Месингова гилза. Чистичка, сякаш току-що използвана. Дълга, очевидно от пушка. В най-добрия случай патронът трябваше да е бил „Ремингтън“, калибър .223 за спортна пушка. А в най-лошия — 5,56-милиметров натовски патрон за автоматична стрелба. Но на око беше трудно да установя разликата. Ремингтъновата гилза е по-тънка; тази на НАТО е значително по-тежка.

Вдигнах я и я претеглих на дланта си.

Бях готов да се обзаложа, че става въпрос за боен патрон, използван от редовната армия.

Извърнах глава към Деверо и Пелегрино, които се бяха изправили в близост до трупа. Разстоянието до тях беше около сто и петдесет метра — нищо и никакво за добър стрелец. Натовският 5,56 мм патрон може да пробие стоманена каска от разстояние шестстотин метра, а мъртвецът се намираше четири пъти по-близо. Лесен изстрел. Беше почти невъзможно да не уцелиш. В момента тази констатация беше единствената ми утеха. Един човек, изпратен на школа в Келам, едва ли би пропуснал толкова близка цел. Беше ясно, че е станало неволно. Марлята го доказваше. Трябва да беше предупредителен изстрел, попаднал не където трябва. Или случаен. Но всеки, изпратен на школа в Келам, би трябвало отдавна да е решил проблемите си с тестостерона. Когато такъв човек отправя предупредителен изстрел, той насочва пушката си нагоре, към небето. Достатъчно е обектът на предупреждението да чуе трясъка и да види излитащото от дулото пламъче. Такива са изискванията в подобни ситуации. Няма войник, който да се престарава. Така е било винаги, още от времето на Александър Велики. Натягането на нисшите чинове неизбежно води до сълзи. Особено когато се използват бойни патрони и обектът е цивилен.

Пуснах гилзата в джоба си и поех обратно. Не видях нищо повече. Деверо пренавиваше лентата. Очевидно беше изщракала цяло филмче. В момента, в който стигнах до тях, тя го подаде на Пелегрино и му заповяда да го занесе в дрогерията за проявяване. Каза му да поиска експресно обслужване, а на връщане да повика доктора с колата на моргата. Човекът кимна и изчезна. Двамата с Деверо останахме сами сред хилядите декари пустота. Компания ни правеха само трупът и разцепеното дърво.

— Някой чул ли е изстрел? — попитах.

— Това би могъл да бъде единствено мистър Кланси — отвърна тя. — Но пред Пелегрино заявил, че не е чул нищо.

— А викове? Предупредителният изстрел обикновено се предхожда от викове.