Читать «Аферата» онлайн - страница 60

Това място се оказа обширна, обрасла с храсталаци поляна с порутена къща в центъра. Завихме и поехме по алея с две платна, която се превръщаше в обикновен черен път веднага след къщата. Деверо включи сирената за поздрав. На един от прозорците се размаха ръка, мерна се и чернокожото лице на възрастен мъж. Поехме по изоставената земя, плоска като тепсия. В далечината се виждаше самотно дърво, разцепено вертикално от мълния. Двете му половини бяха драматично раздалечени във формата на буква V, по клоните бяха напъпили първите пролетни листенца. Разцепеният дъб. Все още жив и готов за битката си с природата. Все още във форма. Край него беше спряла патрулна кола. Вероятно на Пелегрино.

Деверо паркира до нея и слязохме. Самият Пелегрино се намираше на петдесетина метра по-нататък. Стоеше спокойно и гледаше към нас със сключени зад гърба ръце.

Като часовой.

На десетина метра от него лежеше тялото.

Прекосихме петдесетте метра гола земя. Над главите ни лениво кръжаха три лешояда, очаквайки да се разкараме. Далеч вдясно се виждаше горичка с различни по големина дървета. Между по-тънките прозираше телената ограда, очертаваща северозападната граница на Келам. Лявата част на огромната площ, реквизирана преди петдесет години от Министерството на отбраната, бе старателно оградена от съответно наетия подизпълнител.

На половината разстояние от Пелегрино вече можех да видя някои детайли от проснатото зад него тяло. Беше с гръб към мен. Виждах кафява връхна дреха, тъмна коса и бяла кожа. Скорошен труп. Това си личеше от странно отпуснатата поза, която не можеше да бъде сбъркана.

Деверо не пожела устен доклад от подчинения си, плъзна се покрай него и продължи към трупа, описвайки широк кръг около него. Аз спрях на пет метра и зачаках. Разследването си беше нейно. Място за демокрация нямаше.

Тя внимателно се приближи към трупа, внимавайки къде стъпва. Спря пред него, приклекна, опря лакти на коленете си и преплете пръсти. Извърна се вляво и започна огледа — главата, торса, ръцете и краката. После повтори всичко отдясно наляво.

Накрая вдигна ръка и попита:

— Какво, по дяволите, е това?

26

Повторих широкия кръг на Деверо, но от север, предпазливо стъпвайки на пръсти. Клекнах до нея, сложих лакти на коленете си и опрях дланите си една в друга.

Започнах своя оглед отляво надясно, после повторих в обратната посока.

Убитият беше бял мъж. Четирийсет и пет годишен или малко по-млад. Метър и седемдесет и шест-седем, около осемдесет килограма. Тъмна коса, която беше започнала да посивява. Тридневна прошарена брада. Зелена работна риза, кафяво брезентово яке, дънки. Окаляни работни ботуши в кафеникав цвят, напукани и ожулени.

— Познаваш ли го? — попитах Деверо.