Читать «Аферата» онлайн - страница 54

— Няма да има никакъв развой на събитията, Ричър. Става въпрос за избор.

— Май сама не си вярваш, а?

Тя направи гримаса и каза:

— Поне се подготви за тежка битка.

— Винаги го правя. А тази едва ли ще е по-тежка от предишните.

* * *

В този момент се появи сервитьорката. Погледна ме, погледна Нили и веднага я позна. После вината изчезна от лицето й, вероятно защото видя, че не се търкаляме по пода и не си дерем очите. Допълни чашата ми с кафе и въпросително погледна Нили. Тя си поръча чай. „Липтън“ с вряла вода. Изчакахме изпълнението на поръчката в пълно мълчание. После сервитьорката се оттегли и Нили каза:

— Шериф Деверо е изключителна хубава жена.

— Съгласен съм — кимнах аз.

— Успя ли вече да спиш с нея?

— Не, разбира се.

— А ще опиташ ли?

— Всеки има право да помечтае. Надеждата умира последна, нали?

— Недей. В нея има нещо сбъркано.

— Какво например?

— Не й пука. Три неразкрити убийства, но пулсът й е бавен като на мечка през зимата.

— Била е във Военната полиция на морската пехота. Цял живот е копала на нашата нива. Нима ти самата се вълнуваш за трите мъртви жени?

— Вълнувам се в професионално отношение.

— Тя е убедена, че убийствата са дело на някой от Келам. Базата е извън нейната юрисдикция. Което означава, че нищо не може да направи. И не може да се развълнува професионално.

— Въпреки това усещам лошо излъчване. Можеш да ми вярваш.

— Не се безпокой.

— Когато споменах името ти, тя ме погледна така, сякаш й дължиш пари.

— Не й дължа нищо.

— Значи е хлътнала, при това здравата. Личи й от пръв поглед.

— Това го казваш за всяка жена, с която се срещна.

— Но този път е вярно. Малкото й студено сърчице се е поразтупало. После да не кажеш, че не съм те предупредила.

— Много ти благодаря. Но в този случай не се нуждая от напътствията на кака си.

— А, добре че ме подсети — каза тя. — Гарбър разпитва за брат ти.

— За брат ми ли?

— Наврял е нос в сержантската клюкарница и дебне в кабинета ти за писма или обаждания от брат ти. Интересува го дали поддържате редовни контакти.

— Това пък защо?

— За пари — отвърна Нили. — Не се сещам за друго. Брат ти все още работи в Министерството на финансите, нали? Може би имат финансови проблеми в Косово. Там трябва да е пълно с гангстери и всякакви други нелегални бандити. Може би отряд „Браво“ им носи пари. Нали знаеш как е? За препиране или за директна кражба.

— Но какво общо има това с жената на име Джанис Мей Чапман, намерила смъртта си в най-затънтения край на Мисисипи?

— Може би ги е разкрила. Може би е поискала дял. Може би е била гадже на някой от отряд „Браво“.

Замълчах.

— Последен опит — въздъхна Нили. — Оставам или си тръгвам?

— Тръгваш си — отсякох аз. — Това не е твой проблем, а мой. Надявам се да живееш дълго и щастливо.

— Имам един подарък за раздяла — каза тя, наведе се и измъкна от куфарчето си тънка зелена папка. Машинописният етикет на корицата й гласеше Шерифска служба на окръг Картър. Нили я постави на масата и я затисна с длан, готова да я плъзне към мен. — Надявам се, че ще те заинтригува.