Читать «Аферата» онлайн - страница 52

— Проследихме колата — обяви той.

— И?

— Какво „и“?

— Чия е?

— Не мога да ти кажа.

— Наистина ли?

— Класифицирана информация, отпреди пет минути.

— Отряд „Браво“, нали?

— Не мога да ти кажа. Нито потвърждавам, нито отричам. Записал ли си някъде регистрационния номер?

— Не.

— Къде е табелата?

— Където я намерих.

— На кого си казал за нея?

— На никого.

— Сигурен ли си?

— Абсолютно.

— Добре — рече Гарбър. — А сега новите ти заповеди. Първо, не давай, повтарям, не давай номера на местните сили на реда! При никакви обстоятелства. Второ, върни се при колата и веднага унищожи въпросната регистрационна табела.

22

Изпълних първата заповед на Гарбър — не се втурнах веднага към шерифската служба, за да споделя новополучената информация. Втората я игнорирах тотално, като не хукнах веднага към мястото на катастрофата. Останах на масата в ресторанта, отпивах от кафето и разсъждавах. Дори не бях сигурен как може да се унищожи една регистрационна табела. Изгарянето би заличило щатските символи, но не и цифрите, които са релефно щамповани в метала. В крайна сметка стигнах до заключението, че трябва да я сгъна надве, да скоча няколко пъти отгоре й, а след това да я закопая.

Но не го направих. Просто си останах на масата. Прецених, че ако стоя достатъчно дълго пред чаша кафе, тайнствената жена отново ще дойде да ме потърси.

Така и стана. Само след пет минути.

Видях я, преди тя да ме види. Защото гледах към ярко осветената улица, а тя — към сумрачното помещение. Беше с черен панталон и черни кожени обувки. Носеше черна тениска и кожено яке с цвета на стара ръкавица за бейзбол. В ръката й се поклащаше куфарче от същата кожа. Беше стройна, гъвкава и подвижна. Движеше са малко по-бавно от нормалното, както силните хора в добро физическо състояние. Тъмната й коса беше подстригана все така късо, лицето и пъргавите й очи издаваха интелигентността, която вече познавах. Франсис Нили, старши сержант от армията на Съединените щати.

Дълго време бяхме работили заедно — по лесни и трудни случаи, продължителни и кратки разследвания. През 1997 г. тя беше сред моите най-близки приятели, но не бях я виждал повече от година.

Тя огледа помещението. Явно търсеше сервитьорката с надеждата да получи нова информация. После ме видя и се запъти към масата ми. Лицето й не издаваше никаква изненада. Светкавично асимилирала новата информация, Нили беше видимо доволна от своята тактика. Познаваше този щат и този град, знаеше, че пия много кафе, и правилно се беше насочила към оглед на заведенията, предлагащи кафе.

Побутнах с крак съседния стол по примера на Деверо. Нили се настани насреща ми и остави куфарчето на пода до себе си. Без поздрав, без ръкостискане, без целувка по бузата. Всеки, който търсеше контакт с нея, трябваше да е наясно с две неща: въпреки топлината, която излъчваше, тя не понасяше никакви физически контакти. И въпреки доказаните си качества отказваше да стане офицер. Никога не беше давала обяснение за тези странности. Според някои Нили бе изключително умна жена, а според други — просто луда.