Читать «Аферата» онлайн - страница 170

Изчаках пролука в трафика, за да прекося прелеза без опасност за живота си. Деверо слезе от колата да ме посрещне. Изправихме се един до друг, осветени от ярките фарове.

— След пет минути ще се източат, но аз трябва да изчакам Бътлър и Пелегрино — каза тя. — Няма как да се освободя от дежурство преди тях. Няма да е честно.

— А те кога ще дойдат?

— Влакът минава за не повече от минута, но когато си дежурил цяла нощ, тази минута ти се вижда цял час. По тази причина и двамата ще се появят преди полунощ, за да не го изчакват на прелеза.

— Колко преди полунощ?

Тя се усмихна.

— За съжаление малко. В дванайсет без пет. Няма да успеем да се приберем.

— Жалко — казах аз.

Усмивката й се разшири.

— Сядай в колата, Ричър.

Тя запали двигателя, изчака последната кола с бойци да премине прелеза и бавно слезе от банкета. След бърза и ловка маневра върху самата издигната част на прелеза колата направи остър завой надясно и зае позиция успоредно на жп линията. После Деверо леко докосна газта и бавно потегли. Десните колела стъпиха на дясната релса, а левите останаха на траверсите. Колата осезаемо се наклони. Тя отново докосна газта и продължи. Не много бавно, но не и бързо. С непоколебима увереност. Едната й ръка държеше кормилото, а другата лежеше в скута й. Подминахме водната кула и продължихме нататък. Десните колела се плъзгаха гладко и почти безшумно, докато левите здравата подскачаха по траверсите. Демонстрация на майсторско шофиране. Абсолютен контрол. После кракът й се прехвърли на спирачката. Докосна я веднъж, после втори път. Колата спря. Точно върху релсите. На двайсет метра северно от водната кула.

На мястото, на което колата на Райли беше очаквала срещата си с влака.

Все още осеяно със ситни стъкълца.

— Това си го правила и преди — констатирах с равен глас аз.

— Да, правила съм го — отвърна тя.

74

— А сега предстои най-тънката част — поясни тя. — Всичко опира до инерцията.

Едновременно с тези думи завъртя волана силно наляво. Предното дясно колело слезе от дясната релса в момента, в който рязко подаде газ. Тласъкът на ускорението принуди лявото предно колело да прескочи лявата релса. За миг колата се разтресе. Кракът й продължаваше да подава газ, но вече значително по-леко. Останалите три колела покорно повториха действията. Две, три, четири. Разнесе се острото скърцане на гумите, които се триеха странично в стоманата. В следващия миг колата подскочи и спря върху спечената земя встрани от линията. Съвсем близо до нея, абсолютно успоредно. Камъните на баластрата се оказаха на малко повече от метър от страничното ми стъкло.

— Обичам това място — рече Деверо. — Няма друг начин да се стигне до него заради канавката. Но си струва труда. Доста често идвам тук.