Читать «Аферата» онлайн - страница 168

— Защо според теб?

— Не знам. Не виждам причини за забавянето. Имам чувството, че са оценявали новите сведения в продължение на цели два дни. Което по принцип е разумно, но не и в този конкретен случай. Ако новата информация е достатъчно категорична, за да остави Райли в базата в онзи неделен следобед, защо не отмениха карантината още същия ден? Нещо не се връзва. Сякаш са били готови с решението си още в неделя, но действат открито чак днес сутринта, два дни по-късно. Какво се е променило? Каква е разликата между неделя и днес?

— Идея си нямам — казах аз.

Което беше тъпо, защото отговорът беше очевиден. Единствената разлика между неделя следобед и вторник сутринта беше, че в неделя следобед аз все още бях в Картър Кросинг, а във вторник сутринта се намирах на хиляда и двеста километра от тук.

И никой не бе очаквал да се върна. Но нямах никаква представа какво означава това.

73

Сервитьорката се бавеше, претрупана с поръчки. Оставих Мънро да изчака двете порции пай и тръгнах обратно към тясната алея. Не след дълго се озовах на празното място между бар „Бренънс“ и финансовата къща. Част от колите си бяха тръгнали, но навалицата наоколо беше намаляла значително, което едва ли можеше да се дължи само на липсващите коли. По всяка вероятност хората бяха по кръчмите, наслаждавайки се на последната глътка свобода преди края на градския отпуск.

Повечето от тях се оказаха в самия бар на братята Бренън, който беше претъпкан. Не бях сигурен дали окръг Картър разполага с пожарна команда, но ако имаше такава, шефът й със сигурност беше в прединфарктно състояние. Вътре се бяха наблъскали поне сто рейнджъри и петдесетина жени — гръб в гръб, гърди в гърди, вдигнали чашите почти пред лицата си, за да не ги счупят. Глъчката беше оглушителна, някаква неразбираема смесица от думи и смях на фона на подрънкването на касовия апарат зад бара. Реката от долари отново течеше, широка и пълноводна.

Трябваха ми пет минути, за да си пробия път сред тълпата, заобикаляйки хората отляво или отдясно, оглеждайки близките и по-далечните лица, сред които обаче не видях лицето на Рийд Райли. Братята Бренън бачкаха яко. Подаваха бутилки бира, прибираха пари, връщаха ресто, пъхаха влажни еднодоларови банкноти в купата за бакшиши. Без да спират нито за миг, разминавайки се като изкусни танцьори. Единият ме зърна и направи типичната барманска физиономия с вирната брадичка и кос въпросителен поглед, след това си спомни разговора, който бяхме водили, както и факта, че съм от Военната полиция. В резултат се приведе над бара, демонстрирайки готовност да ми отдели две секунди. А аз не успях да си спомня дали беше Джонатън или Хънтър.

— Рийд да се е мяркал насам? — попитах. — Онзи, за когото си говорихме?

— Преди два часа беше тук — отвърна той. — Но сега със сигурност е там, където предлагат най-евтините шотове.