Читать «Аферата» онлайн - страница 167

Лий Чайлд

— Също и за Розмари Макклачи и Шона Линдзи.

— О, да. Не бива да забравяме и Брус Линдзи и майка му. Ще направя всичко възможно за тях.

Замълчах.

— Уморен ли си? — попита тя.

— Не много — отвърнах.

— Трябва да помогна на Бътлър и Пелегрино. Дежурят от разсъмване. Освен това искам да съм на пътя, докато всички тези момчета не се приберат в базата. Накрая остават най-шумните и най-пияните.

— Ще се върнеш ли преди полунощ?

— Вероятно не — поклати глава тя. — Тази нощ ще минем без влакове.

Нямаше какво да отговоря. Тя отново се усмихна, този път малко тъжно. После стана и напусна заведението.

Пет минути по-късно сервитьорката най-после ми отдели малко време и аз си поръчах кафе. И пай след кратко колебание. Направи ми впечатление, че в обслужването й имаше известна разлика. Беше малко по-официална. Тя работеше в близост до военна база и беше наясно какво означават черните дъбови листа на яката ми. Попитах я как е минал денят, на което тя отговори: „Добре, благодаря.“

— Без проблеми?

— Никакви.

— Включително и от онзи човек в дъното? Майорът? Чувал съм, че е доста сприхав.

Тя се обърна да погледне Мънро и поклати глава.

— Не, държи се като истински джентълмен.

— Ще го поканиш ли на моята маса? Донеси му и един пай.

Жената изпълни молбата ми и спря пред масата на Мънро. След серия жестикулации и сочене с пръст, сякаш бях абсолютно неразличим в тълпата, той погледна озадачено към мен, сви рамене и се надигна от мястото си. Всяка от четирите маси с рейнджъри утихваше при преминаването му покрай нея. Беше ясно, че тези момчета не го харесват главно защото ги беше накарал да си седят на палците в продължение на четири дълги дни.

Изчаках го да се настани на стола на Деверо и попитах:

— Каква част от нещата ти е известна?

— Абсолютният минимум — отговори Мънро. — Всичко останало е класифицирано, на строг ограничителен режим.

— Без имена?

— Без — кимна Мънро. — Предполагам, че шериф Деверо им е предоставила солидна информация, която сваля подозренията от нашите хора. В смисъл че се е случило нещо друго. В същото време тя не извърши никакви арести. Цял ден я наблюдавам.

— Какво правеше?

— Контролираше тълпата. Търсеше признаци за конфликти. Но всичко е наред. Никой не се гневи на нея или на градските власти. Аз съм на мушка.

— Кога заминаваш?

— Утре на разсъмване. Ще ме закарат до Бърмингам, Алабама, от там вземам автобус до Атланта, Джорджия, откъдето хващам полета на „Делта“ за Германия.

— Знаеше ли, че Рийд Райли изобщо не е напуснал базата?

— Да — кимна той.

— И какво си помисли?

— Бях малко озадачен.

— В какъв смисъл?

— Ами има някакво разминаване във времето. Отначало реших, че става въпрос за обичайна тактическа маневра, но после се осъзнах. Никой няма да изгори сто галона самолетно гориво за фалшива маневра, независимо дали става въпрос за сенаторски син или за някой друг. Следователно при излитането на хеликоптера от Бенинг заповедта е била да се качи на него, но при кацането му в Келам вече е имало друга заповед. Което означава, че са получили някаква важна информация, докато машината е била във въздуха. Тоест преди два дни, в неделя следобед. Работата е там, че действия по изпълнението й са предприети едва днес сутринта, а днес е вторник.