Читать «Аферата» онлайн - страница 148

— Изглеждаш ужасно! — отбеляза той. — Тук имаме бръснарници. Използвай някоя от тях!

— Не мога. Трябва да изглеждам именно така.

— Заради ролята ти под прикритие?

— Да — отвърнах.

— Само дето не си съвсем под прикритие, нали? Чух, че веднага си бил разкрит от тамошния шериф.

— Въпреки това трябва да поддържам ролята си. Заради местните. В момента армията не се радва на особена популярност там.

— Това вече няма значение, защото очаквам да бъдеш отзован всеки момент. Фактически съм учуден, че още не са те изтеглили. Кога получи последните си заповеди?

— Защо ще ме изтеглят?

— Защото проблемът в Мисисипи е на път да бъде решен.

— Така ли?

— Да. Стрелбата край периметъра на Келам е демонстрация на злоупотреба със сила от страна на неофициални и неоторизирани паравоенни формации от друг щат. Властите в Тенеси ще имат грижата, а нашите правомощия са ограничени и няма да им попречим.

— Те са изпратени там със специална заповед.

— Не мисля така. Става въпрос за групи, които използват нелегални комуникации. По всичко личи, че инициативата им ще се окаже цивилна, без отношение към армията.

— Не съм съгласен.

— Проблемът не подлежи на обсъждане. Фактите са си факти. Страната е наводнена с подобни формации, които определят целите си самостоятелно. В това няма никакво съмнение.

— Ами трите убити жени?

— Мисля, че извършителят вече е идентифициран.

— Кога?

— Преди около три часа, доколкото съм осведомен.

— Кой е той?

— Не разполагам с подробностите.

— Някой от нашите?

— Не. Става въпрос за местен човек. От Мисисипи.

Замълчах.

— Но както и да е — смени тона Фрейзър, — благодаря ти, че дойде.

Не казах нищо.

— Срещата ни приключи, майоре.

— Не, господин полковник — отвърнах. — Срещата ни не е приключила.

65

Пентагонът е бил построен в началото на Втората световна война. И поради този факт строителството е било извършено без много стомана. Както при всяка война стоманата е била по-нужна другаде. Това е причината огромното здание да разчита главно на здравината на бетона. За изграждането му е било нужно голямо количество пясък, което са копали от Потомак, почти до стените й. Много голямо количество. Близо един милион тона. Резултатът е изключителна солидност.

И тишина.

Отвъд вратата на Фрейзър работеха трийсет хиляди души, но аз изобщо не ги чувах. Тишината се нарушаваше единствено от тихо съскане, характерно за всеки кабинет в пръстен С.

— Не забравяй, че разговаряш с висшестоящ офицер — процеди Фрейзър.

— А ти не забравяй, че срещу теб седи офицер от Военната полиция, който има право да арестува всеки военнослужещ — от редника до генерала.

— Какво искаш да кажеш?

— „Свободните граждани на Тенеси“ са получили заповед за охрана на Келам. Това е ясно за всички. Съгласен съм, че е имало злоупотреба със сила, но за това са отговорни колкото те, толкова и човекът, който е издавал заповедите. Всъщност неговата отговорност е по-голяма именно заради това.

— Никой не е издавал никакви заповеди.

— Те са били изпратени там едновременно с моята поява. И тази на Мънро. Събрали сме се на едно място благодарение на специално решение. Заради присъствието на Рийд Райли в базата. Кой е знаел за това?