Читать «Омагьосано странство» онлайн - страница 29

— Вие луди ли сте? — извикал Снивли. — Знаете ли какво сте направили с това ваше глупаво хрумване?

— Какъв е проблемът? — попита Оливър. — Какво искаш да кажеш?

— Вие, слабоумни! — викаше Снивли, — Вие, кретени! Трябвало е да знаете, че този университет съществува!

Той се спря по средата на изречението и втренчи поглед в Гиб, а след това и в Хол.

— Вие двамата — каза той, — не би трябвало да знаете. Никой извън Братството не трябва да знае. Това е древна тайна. Тя е свещена за нас.

Той сграбчи Оливър за рамото и го разтърси.

— Но как е възможно ти да не знаеш?

Оливър се сви.

— Какво да направя? Никога не съм знаел това. Никога не съм чувал за това. Аз съм само един низш таласъм. Кой ще ми каже точно на мене? Мислихме, че е само една измислица.

Снивли отпусна хватката си. Куун, хленчейки, отново скочи в скута на Гиб.

— Никога през живота си — каза Хол на Снивли — не съм те виждал толкова разстроен.

— И с право съм разстроен — каза Снивли. — Купчина глупаци. Тъпанари, които са се навряли там, където си нямат никаква работа. А най-лошото е, че и агент на Инквизицията е научил за това. Една фалшифицирана информация, която се оказала истина. Знаете ли какво ще направи сега той? Аз знам. Ще се упъти директно към Опустошената земя. И то не заради съкровището, за което споменавате, а заради древните книги. Не разбирате ли каква власт и сила би добил някакъв си църковен агент, когато открие древни езически книги и ги хвърли в пламъците?

— Може би няма да успее да се добере до тях — каза с надежда в гласа Гиб. — Може да се опита да ги намери, но да не успее.

— Разбира се, че няма да успее — каза Снивли. — Той няма никакъв шанс. Адските Хрътки, обитаващи Опустошената Земя, ще бъдат по петите му. Всеки човек, който би могъл да се измъкне от ноктите им, трябва да знае, че е имал страхотен късмет. От векове насам имаше мир — понякога и нежелан — между хората и Народа на Братството. Но сега тази грешка отново ще възпламени огъня. Граничната Земя вече няма да е безопасна. Ще има нова война.

— Има нещо, което ме озадачава — каза Гиб. — Ти нямаше някакви особени възражения срещу желанието на Корнуол да отиде в Опустошената Земя. Каза, че това било глупост, но нищо повече. Дори се възхищаваше от куража му и пожела да му дадеш меча.

— Виж какво, приятелю — прекъснато Снивли. — Има огромна разлика между този учен, който иска да отиде в Опустошената Земя, за да извърши академично и интелектуално изследване и този любимец на Църквата, който ще се развява там с огън и меч. Ученият, за когото ще се знае, че е такъв, би имал някакъв шанс да се завърне жив. Това разбира се не значи, че той ще бъде напълно в безопасност, защото там съществуват разни гадни животинки, към които изпитвам много слаба симпатия. Но все пак има шансове да бъде пощаден, защото няма да е източник на неприятности за моите хора. Той няма да доведе до война. Ако случайно го убият, това ще бъде извършено така, че никой няма да разбере. Ще бъдат малко тия, които ще знаят, че той е отишъл там. А освен това, той може и да се върне. Можеш ли сега да направиш разликата?