Читать «Омагьосано странство» онлайн - страница 27

— Няма, вярно е. Вече ти казах, че няма нищо — каза Гиб, — но аз, аз не разбирам.

— Ти подценяваш моето приятелство с Хората от Блатото. Подценяваш гордостта, която бих изпитал, когато този меч, измислен от мен, би се борил срещу отвратителните ужаси на Опустошената земя. Също така подценяваш моето възхищение от този малък човек, който знае какво представлява Опустошената Земя и въпреки това не се страхува да се спречка с нея и с нейните обитатели, само заради един свой блян.

— Все още не мога да те разбера напълно. Но ти благодаря от все сърце.

— Отивам да ти донеса меча — каза Снивли, надигайки ce от стола. Още не се бе изправил, когато в стаята нахълта някакво друго джудже. То носеше тежка, кожена престилка. Лицето и ръцете му бяха покрити със сажди, което говореше, че досега е работило в ковачницата.

— Имаме гости — извика то.

— Защо трябва да вдигаш толкова шум около някакви си гости? — каза Снивли малко гневно. — Това е нещо обичайно.

— Но един от тях е таласъм — изпищя джуджето.

— Значи един от тях е таласъм.

— Но най-близкият таласъм можеш да откриеш в Кат Ден Пойнт. А до там са най-малко двадесет мили.

— Здравейте всички! — поздрави Хол от Кухото Дърво. Каква е тази препирня?

— Здрасти Хол! — каза Гиб. — Точно мислех да те посетя.

— Можем да се върнем заедно — каза Хол. — Как си, Снивли? Доведох ти един пътешественик — Оливър. Той е таванен таласъм.

— Здрасти, Оливър — каза Снивли. — Би ли ми обяснил моля ти се какво пък означава това „таванен“. Чувал съм за какви ли не видове таласъми.

— Моето родно място — обясни Оливър — е таванът над библиотеката, намираща се в университета Уалузинг. Дойдох тук, защото търся един човек.

Куун се промъкна тайно зад Хол, хвърли се към Гиб и скочи в скута му. Подуши врата му и нежно го захапа за ушите.

— Махай се от мен — каза Гиб. — Мустаците ти ме гъделичкат, а зъбите ти са остри.

Куун продължи да го хапе.

— Той те харесва — каза Хол. — Винаги те е харесвал.

— Чухме за нападението над товарния трен — каза таласъмът Оливър. — Това много ме притесни и затова дойдохме да ви попитаме за някакви подробности.

Снивли посочи Гиб.

— Той може да ви разкаже всичко. Открил е един жив измежду тях.

Оливър се обърна към него.

— Имало е един оживял? Все още ли е жив? Знаеш ли как се казва?

— Да, все още е жив. Казва се Марк Корнуол.

Оливър бавно се свлече на пода.

— Благодаря на всички сили! — промърмори той. — Значи все още е жив и се чувства добре?

— Ударен е в главата — каза Гиб. — Ръката му също е наранена, но и двете в момента са в процес на лекуване. Ти ли си таласъмът, за който той ми разказа?

— Да, аз съм. Посъветвах го да потърси компанията на някакви търговци и да избяга с тях. Но това се случи преди да разбера на кого проклетият монах е продал информацията си. Единственото добро нещо, което се случи, бе че му прерязаха гърлото заради сделката, която сключи.

— За какво говорите? — попита Снивли. — Какви са тези приказки за прерязване на гърла и бягства? Това не ми харесва.

Оливър набързо му разказа историята.

— Чувствах се отговорен за момъка — след това каза той. — В края на краищата аз го въвлякох в цялата тази история.