Читать «Омагьосано странство» онлайн - страница 28

— Ти спомена нещо за човека, на когото монахът е продал информацията.

— Именно там е проблемът — започна да обяснява Оливър. — Той се нарича Лоурънс Бекет и се представя за търговец. Не знам какво е истинското му име, но предполагам, че то няма никакво значение. Единственото, което със сигурност знам, е че не е търговец, а агент на Инквизицията. Той е най-големият главорез, който може да бъде открит из цялата гранична земя.

— Но Инквизицията — каза Снивли — Тя е…

— Разбира се — каза Оливър. — Вие знаете какво всъщност тя би трябвало да бъде — войнствената страна на Църквата. Целта й е да изкоренява ересите, въпреки че под ерес се разбира нещо много по-различно от това, което би трябвало тя да бъде. Когато агентите й озлобеят, а това се случва с повечето от тях, те започват да олицетворяват сами закона. И тогава вече никой не е в безопасност, предателството е нещо често срещано.

— Значи според теб — каза Гиб — този Бекет и хората му са изклали товарния трен?

— Съмнявам се, че самите те са извършили клането. Но съм сигурен, че Бекет го е организирал. Просто е казал на някого.

— Надявайки се така да убие Марк?

— С увереността, че ще го убие. Това е била единствената му цел. Трябвало е всички да умрат. Според твоите думи, те са го ограбили, взели са всичко, което е притежавал. Те са си мислели, че е мъртъв. Сигурно изобщо не са имали представа, че целта на нападението е смъртта на един-единствен човек.

— Те не са открили страницата от пергамент, която той бил скрил в ботуша си.

— Те не са я и търсили. Бекер си е мислел, че я притежава. Той я открадна от стаята на Марк.

— Но е взел фалшифицираното копие, нали? — каза Хол.

— Точно така — потвърди Оливър.

— Значи ти си пропътувал целия този маршрут само за да предупредиш Марк, преди да е станало твърде късно?

— Чувствах се отговорен. Но закъснях. Фактът, че е жив, не се дължи на мен.

— Струва ми се — каза тържествено Снивли, — че ключът към цялата загадка може да научим, ако знаем какво пише във фалшифицираното копие, което Бекет притежава. Можеш ли да ни кажеш нещо повече за него?

— Ще го направя с удоволствие — отвърна Оливър. — Ние заедно го измислихме и доколкото си спомням, бяхме много доволни, защото се справихме изкусно. Оставихме някои от нещата както си бяха, защото монахът със сигурност щеше да каже на този, на когото продава информацията си, къде сме намерили пергамента. А той бе скрит в една книга, написана от Тейлър, в която се описваха пътешествията му из Опустошената Земя. В нея има доста лъжи. Съмнявам се, че той изобщо е стъпвал там. Но както и да е, наложи се само да махнем всичко, където се споменаваше нещо за Древните. На тяхно място вмъкнахме история, изградена върху някаква потайна легенда, за която Марк бил прочел в някаква древна книга. В нея се описва един скрит, легендарен университет, където се намират много древни и ценни книги и където са скътани едновремешни съкровища. Намекнахме, че той се намира в Опустошената Земя и че Тейлър е дочул за това.