Читать «Омагьосано странство» онлайн - страница 31

Обикновено Хол водеше групата между хребетите. Но понякога се налагаше да преминат от едно било на друго или да слязат на по-ниско, когато гребенът бе оголен, за да не може някой дървар или фермер да забележи тяхното присъствие. Дори някъде да ги посрещнеха с гостоприемство и добре дошли, те предпочитаха да пътуват сами и се стремяха да ги забелязват минимално. Тук всичко се разпространяваше бързо, особено за една такава разнородна група като тяхната. Колкото по-малко хора знаеха за тяхното пътуване, толкова по-безопасно щеше да е то.

Когато от хребетите слизаха в дълбоко прорязаните клисури, простиращи се между хълмовете, навлизаха в един различен свят — дълбок, притихнал и скрит. Там дърветата растяха огромни и се разполагаха близо едно до друго, скалите се издаваха от стръмните хълмове, а в коритата на шуртящите поточета се разполагаха масивни камъни. Някъде от далече се дочуваше шумът на вятъра, блуждаещ из хребетите, но тук долу, между стръмните клонове и отвесните скали, неговото присъствие бе почти неуловимо. На фона на тишината наоколо, дори шумът, предизвикан от внезапно притичване на някоя уплашена катерица, а също и внезапният шум от криле на някоя птица, прелитаща устремено нанякъде като мрачен призрак през оплетените корони на дърветата, бе сам по себе си плашещ.

В края на деня те достигнаха до една дълбока падина между хълмовете, където откриха удобно място за лагер. Хол, който бе разгледал местността преди тях, бе открил едно скално убежище, издълбано във варовика, което щеше да им даде достатъчно защита. Огънят бе малък, но излъчваше достатъчно топлина, за да ги предпази от студа, който наставаше през нощта. Той им създаваше малко пространство, изпълнено със сигурност и удобство сред тези гори, които при настъпването на нощта ставаха доста враждебни.

Винаги бяха снабдени с месо, защото Хол познаваше много добре горите и боравеше много добре с лъка. Той им носеше катерици и зайци, на втория ден от пътуването донесе сърна, а друг път яребица. По този начин, те почти не използваха провизиите, които носеха. Те се състояха от див ориз, опушена риба, зърнени и разни други храни, които бяха трайни и удобни за пренасяне.

Вечерта, докато седеше около огъня, Корнуол си припомни разочарованието на Мисис Друуд, когато я убедиха да не прави празненство по случай тяхното заминаване. Тя искаше да го отпразнува, като покани Хората от Блатата, джуджетата и Хората от Хълма. Това разбира се щеше да бъде хубаво празненство, мислеше си той, но щеше да подчертае тяхното заминаване, а всички те бяха съгласни, че то трябва да се извърши с най-малкия възможен шум.

Пет дни времето бе слънчево, но следобеда на шестия ден заваля дъжд. От начало беше съвсем слаб, но колкото повече време минаваше, толкова повече той се усилваше, докато накрая постепенно не излезе и вятър от запад. С наближаването на нощта, дъждът се изливаше като из ведро, а след това, благодарение на вятъра, се превърна в град, който жилеше лицата им.