Читать «Омагьосано странство» онлайн - страница 25

— Само едно нещо не беше както трябва — каза Гиб. — Не можахме да ги съпроводим с уместни думи на гроба им. Не ги знаехме. А дори и да ги знаехме, не бяхме ние тези, които трябваше да ги кажем. Погребахме ги неопростени.

— Те такива си умряха — възрази Снивли. — Освен това, това са глупости.

— Не са по-големи от който и да е от нашите обичаи.

— И сега достигаме до момента — каза Снивли — как всичко това е свързано с желанието ти да купиш меча.

— Не всички бяха убити. Аз случайно попаднах на мястото, където се бе състояло същата вечер клането. Натъкнах се на един все още жив. Той е този, който се нуждае от меча.

— Той е носел меч, но са му го плячкосали?

— Не само меча, но и ножа и торбата. Убийците са отнели всичко, което е носел тренът. Ограбили са и телата. Мечът му е бил на неговия прадядо. И сега той има нужда от нов и добър.

— Имам и други мечове — каза Снивли.

Гиб поклати глава.

— Трябва му най-добрият. Той отива към Опустошената земя. Там ще търси Древните.

— Та това е чиста лудост — каза Снивли. — Сигурно вече никой от Древните не е измежду живите. Ние, джуджетата, сме чували древни легенди за тях. Но това са просто приказки. Дори и да ги открие, за какво са му?

— Иска да говори с тях. Той е учен и това е неговото желание.

— Никой не може да говори с тях. Никой не знае техния език.

— Преди много години, вероятно преди няколко хиляди, един човек е живял известно време с тях и е записал езика им или поне доста думи от него.

— И това трябва да е легенда, защото когато Древните срещнали човек, те го разкъсвали — малко по малко.

— Не знам. Това е всичко, което този Марк ми каза.

— Марк? Това ли е човекът, за който ми говориш?

— Казва се Марк Корнуол. Идва от запад. Прекарал е последните шест години в университета Уалузинг. От там е откраднал един ръкопис.

— Значи е крадец!

— Не толкова крадец, колкото откривател. Този ръкопис е бил скрит с векове. Никой не е знаел за неговото съществуване. И така е щяло да продължи, ако той случайно не бил попаднал на него.

— Едно нещо ми се върти в главата — каза Снивли. — Ти ми показа една книга и брадвичката, които умиращият отшелник ти е дал. Доколкото си спомням, трябваше да ги дадеш на някакъв свещеник. Да не би случайно ти и този Марк да сте решили да пътувате заедно?

— Точно това възнамеряваме да направим — отговори Гиб. — Ще пътуваме заедно до Свещеника от Кулата. След това той сам ще продължи през Опустошената земя.

— Ти искаш да отидеш с него и нататък, нали?

— Да, но той няма да ми позволи.

— И аз така се надявам. Имаш ли представа какво представлява Опустошената земя?