Читать «Омагьосано странство» онлайн - страница 132

— Вие не ме разбирате — каза Пазителят. — Ние сме само наблюдатели. Ние не се опитваме да се намесваме. Това става само в извънредни случаи.

— И вие си мислите, че това е извънреден случай?

— Предчувствам, че може да стане. Не че очаквам някаква огромна катастрофа да се случи, а просто, когато някой се притеснява, че нещо може да се случи, то може и да не се случи. Тук, на това малко парче земя съществува шансът да се създаде нещо велико. Ако това величие не се появи, това ще означава, че една много уникална цивилизация ще бъде загубена — за галактиката и за вселената. И ако това ще ви накара да се чувствате малко по-добре, Мистър Джоунс, ще ви кажа, че нямам предвид вас — тези, които сега сте тук, а имам предвид жителите на галактиката.

— Ще трябва да ви накарам да повярвате, че ние не сме мисионери. Ние не сме създатели на благоденствие. Ние сме просто наблюдатели. Просто наблюдаваме и се надяваме. Ние се разкриваме пред някого и поемаме нещата в наши ръце само и единствено, когато просто няма друг избор.

— Всичко това е много хубаво и добро — каза Корнуол, — звучи прекрасно на думи, но все пак остават няколко неща, които ме смущават и едно от тях е защо виждате нещо велико в това място? Това е просто едно хранилище на ерудицията и знанията на Опустошената земя. Във всички случаи то си струва опазването…

— Не е хранилище само за знанията на Опустошената Земя, скъпи приятелю. Тук се съхраняват надеждите и потенциалите на три велики цивилизации, всичките произлизащи от един и същи-източник, три различни философии, които, ако можеха да бъдат обединени…

— Мисля, че разбирам какво имате предвид — каза Джоунс, — но тук има само две, а не три цивилизации. Културата на Опустошената Земя и на света на Корнуол и културата на моя свят. Магия и технология — и трябва да се съглася, че те биха могли да работят добре заедно.

— Има и още един, друг свят — каза Пазителят. — Светът на родителите на Мери. Вашият свят не се раздели веднъж, а два пъти. Вие сте три свята в един.

— Достатъчно неприятности си имам с двата свята, пък да не говорим, ако са три — каза Корнуол. — Ние си мислехме, че родителите на Мери идват от света на Джоунс, вероятно живеещи малко по-напред в бъдещето…

— Значи моите родители са се върнали в третия свят — каза Мери. — Защо беше толкова важно да го направят?

— Не можех да поема риска — каза Пазителят. — да ги оставя да ми се измъкнат от ръцете. Ако нещо им се случеше, нямаше никаква гаранция — нито пък някаква възможност — някой друг от техния свят изобщо да се появи насам. Затова ги убедих да се върнат в своя свят, след което да се върнат обратно в този, носейки документирано културата си…

— Значи всичко сте си наредили както трябва — каза Джоунс. — Всичко било толкова просто.

Пазителят кимна.

— Надявам се да е така. Искам това място да стане хранилище за знанията на трите свята. От вашия свят, Джоунс — технологиите, от света на родителите на Мери — големите хуманистични възгледи, които изглежда, че вашите два свята са пропуснали. Като ги съберете всичките заедно, преплетете ги един в друг, ще получите културна идея, обединяваща най-доброто от трите свята. Ще доведем учени от далечни места на галактиката, някои, от които се занимават с дисциплини, за които тук изобщо не сте чували…