Читать «Омагьосано странство» онлайн - страница 131

— Преди другите да са се впуснали във въпроси — забързано каза Мери, опитвайки се да изпревари въпросите на другите — бих искала да ви попитам какво се случи с моите родители.

— Върнаха се у дома си — отговори Пазителят.

— Искате да кажете, че те са се върнали без мен, че не са си помислили да се върнат и да ме вземат с тях?

— Ще ме намразите за това, което ще ви кажа — каза Пазителят — и то с право. Истината е, че аз ги убедих и даже подплатих с доказателства твърдението си, че сте мъртва.

— Какво ужасно нещо сте направил! — каза обидено Мери. — Какво отвратително нещо! Надявам се поне, да сте имал причина…

— Скъпа моя, имах си причина. При това страдах, че ще се наложи някой ден да я използвам.

— Значи освен всичко, сте и ясновидец — каза Джоунс.

— Е, не съвсем — каза Пазителят, малко притеснено. — Вярно е, че мога да погледна в бъдещето, в известен смисъл. Поради работата, която върша е наложително, пък и…

— Забравете за гледането — каза сурово Мери — и ни кажете защо беше толкова важно.

— Ако престанете да ми викате и ми дадете възможност да говоря.

— Но аз не виках — каза Мери.

— Сега ви даваме възможност да обясните и аз искрено се надявам, господине, причината ви да е основателна — каза Корнуол.

— Може би щеше да е най-добре, ако още от самото начало бях започнал от самото начало — каза Пазителят. — Моята раса е много древна и тя обитава планета, разположена в сърцевината на галактиката. Много преди човешките същества да произлязат от морето, ние бяхме създали мощна цивилизация. Знам, че вие, сър Марк, сте объркан и малко разгневен…

— Той ще се оправи — каза Джоунс. — По-късно ще му се отдаде възможност да задава своите въпроси. Той започва да придобива свобода на мозъка едва когато види, че става дума за нещо повече от магия. Така че, моля ви, продължете.

— В такъв случай добре, ще продължа — каза Пазителят. — Можехме да сме достигнали до една много напреднала култура, която щеше да ни отдели от галактиката, възможно е даже и от вселената, защото ние бяхме измежду първите интелигентни същества и бяхме един лакът напред от всички други. Можехме да сме се развили по начин, който дори ние не можем да си представим. Но за щастие някога измежду нас имаше няколко мъдри мъже, които прозряха самотата, която би възтържествувала при такова развитие на нещата. Те знаеха, че ако нещата вървяха натам, накъдето отиваха, ние щяхме да останем сами, откъснати от другите. Сблъскали се с фактите, ние взехме едно решение и то беше, че няма да живеем сами и само за себе си, а за други интелекти, които биха могли да се появят в галактиката.

— Господине — каза Джоунс остро, — познавам ги тези като вас. В моя свят е пълно с тях. Правячи на добро, които решават, че тяхната работа е да се месят в живота на другите хора, които биха били много по-щастливи без тази намеса.