Читать «Омагьосано странство» онлайн - страница 133

— Знам — каза Корнуол, — че тук имате огромен запас от древни ръкописи. Едва се сдържам да ги разгледам. Имам малко познания в някои от древните езици, въпреки че ми се струва, че моят приятел таласъмът, в известен смисъл знае много повече от мен. Той е прекарал много години в библиотеката в Уалузинг.

— Това вас ви урежда — каза Гиб, — но какво ще правим ние, другите? Вие можете да си се занимавате с вашите си ръкописи и да си изпълвате дните с тях, но Хол, Куун и аз нямаме никаква работа тук. Ние изпълнихме това, с което се бяхме заели. Занесохме брадвичката на Древните, въпреки че това си беше пълна загуба на време. След това продължихме с вас и сега открихме това място.

— Та ние дори не можем да четем — каза Хол. — Никога не сме се учили да го правим. Никой от Хората от Блатото, нито пък от Хората от Хълма не може.

— И по тази причина и аз не мога — каза Снивли, — въпреки че това няма нищо общо с желанието ми да се върна обратно. Там аз си имам мина за обработване, а също и приятели, които изоставих. И Хол и Гиб си имат работа, с която да се занимават. Ако има някакъв друг път назад, с радост бихме го предпочели, защото не ни се връща по този.

— Аз ще ви върна обратно — каза Джоунс. — Така и така трябва да отида до моя свят, за да ми оправят ръката. Вярно е, че инжекцията, която Марк ми направи, а също и превръзката на Мери са добри, но…

— Сигурен съм, че ако ми дадете време да преровя древните томове — каза Оливър — все ще намеря някаква магия, която…

— Вече целият съм станал на магия — изпъшка Джоунс. — Ще се върна в моя свят, където има антибиотици. Мога да ви взема с мен, след което да преместя машината ми до мястото, което е еквивалентно на това във вашия свят и безпроблемно да ви преместя. Единственото условие е да не се показвате. Не мога да поема риска някой да ви види.

— С удоволствие — каза Гиб. — Ние ще бъдем по-тихи и от мишка.

— Но ти ще се върнеш, нали? — попита Пазителят Джоунс.

— За Бога, да! — каза Джоунс. — Не бих пропуснал това за нищо на света. И то не заради вашата прекрасна галактика, би трябвало да ме разберете, нито пък заради уникалната култура, която искате да създадете, а заради забавното в цялата работа. Още от сега го усещам.

— И ти ще донесеш със себе си важни документи, свързани с ваши технологии и философии, които вашите велики умове са написали?

— Вие сигурно се шегувате — каза Джоунс. — Изобщо не знаете какво говорите. И да донеса тонове книги, пак ще има тонове, които да не съм донесъл. Кажете какво по-точно искате — технически наръчници, хелиографни копия, теории, официални документи, научни списания? Ще направя най-доброто от себе си, след което ще си стоя наоколо и ще се подхилвам, докато вие се опитвате да разберете нещо от тях.