Читать «Омагьосано странство» онлайн - страница 130

— Вие казвате, че те са били тук — прекъсна го Мери, — моите родители. В такъв случай те вече не са, така ли?

— Те отидоха на едно друго място — каза Пазителят. — Аз ще ви разкажа за това, а също и за някои други неща, но малко по-късно. Надявам се, че сега всички вие ще се присъедините към трапезата ни, нали?

— Струва ми се — каза Госипър, — че наистина не би било зле да похапнем малко.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ОСМА

Пазителят седеше на централното място на масата и сега стана ясно, че той действително нямаше лице. Под калимявката му, там, където би трябвало то да се намира, имаше пространство, запълнено с мъгла. От време на време на Корнуол му се струваше, че там вижда две много слаби, червеникави проблясъци, които биха могли да се вземат за очи.

Той не ядеше, а просто седеше там, докато те го правеха и им разказваше любезно за някакви незначителни неща и ги разпитваше за пътуването им. Говореше им за посевите, обсъждаше времето — изобщо, поддържаше разговора.

Не само около главата му, но и около него самия имаше някаква мъгла, мислеше си Корнуол. Той приличаше на някакъв призрак, който беше толкова нереален, че не би се учудил, ако изведнъж изчезнеше, подухнат от вятъра.

— Не знам какво да си мисля за него — каза с поверителен шепот Снивли на Корнуол. — Той не съвпада с нищо, което да обитава Опустошената Земя и за което да съм чувал. В началото човек би могъл да го помисли за дух, но той не е такъв и в това съм напълно сигурен. Има някаква мистичност в характера му, която не ми харесва.

Храната в никакъв случай не беше нещо специално, но бе добра и питателна, а също така и в големи количества. Пазителят продължаваше да ги подканя да си похапнат.

— Има предостатъчно — казваше той, — предостатъчно за всички.

Но накрая стана ясно, че всеки е изял колкото може. Тогава Пазителят каза:

— Сега, когато приключихме, ви дължа доста обяснения, а пък сигурно и вие ще имате някакви въпроси.

Снивли набързо каза:

— Ние се чудим… — но Пазителят го прекъсна.

— Ти си този, който се чуди какво съм аз — каза той — и аз мисля, че е честно да ти кажа, както и смятах да направя, но чак когато му дойде времето. Казах ви, че аз съм Пазителят и в известен смисъл съм. Но основно съм това, което вие наричате философ, въпреки че това не е точната дума. Във вашия свят не съществува дума, която точно да опише това, което съм. Инженер по философия като че ли най-точно ме описва, а ако вие, господин Джоунс, и вие, Сър Марк, искате да обсъдим заедно това, ще ви помоля да изчакате малко…

— Ще запазим въпросите си — каза Корнуол, — но има едно нещо, което бих искал да науча. Вие знаете нашите имена, а ние никога не сме ви ги казвали…

— Това, което ще ви кажа, няма да ви хареса — каза Пазителят, — защото искреният ми отговор е, че мога да чета вашите мисли. Дори много надълбоко, разбира се, стига да поискам и тъй като това е твърде нелюбезно, се задоволявам само с повърхността — информация, която засяга какви сте вие, откъде идвате. Това, че мога да проследя и най-скритите ви мисли, не трябва да ви притеснява, защото аз не съм от тази планета и моите ценности доста се различават от вашите, а пък дори и понякога да си съвпадат, никога не бих си позволил да ви осъдя за нещо, защото от векове знам за голямото разнообразие на умове.