Читать «Къщата» онлайн - страница 52

— Не, нищо особено. Просто ми се налага да ходя до Ню Йорк по-често, отколкото предполагах. Притеснявам се да оставям Помили сама. Мисля, че пристъпите на посттравматичния стрес продължават, макар тя да не признава. Сигурно е решила, че ще се справи сама, и вероятно е права.

— Дали няма да е по-добре, ако Ейми остава да преспива при нея?

— Помили не иска. Мисълта ми беше, че вечерите, когато не съм тук, Ейми би могла да се грижи за Хана, а вие с Джон да вечеряте навън с жена ми. Когато съм на Кейп Код, за нас е от полза да прекарваме повечето време заедно. Все още сме… Всъщност това е без значение.

— Какво има, Адам?

— Нищо.

Елейн знаеше, че е безсмислено да го кара насила да говори, ето защо попита:

— Кога заминаваш за Ню Йорк?

— Утре следобед.

— Довечера ще се обадя у вас, ще ви поканя да излезем да вечеряме заедно, а после ще настоявам Помили да се съгласи да дойде сама.

— И аз ще се опитам да я убедя — усмихна се Адам. — Вече съм по-спокоен. Между другото, днес закусвах със Скот Коуви.

— И? — Елейн отвори широко очи.

— Не мога да ти кажа нищо. Тайна е.

— Винаги съм в неведение — въздъхна тя. — О, сетих се нещо. Ще ти съобщя страхотна новина. Загради в календара съботата след Деня на благодарността. Тогава ще бъде сватбата ни с Джон.

— Чудесно! Кога уточнихте датата?

— Снощи. Събрахме се на барбекю. Скот Коуви също дойде. Разказал на Ейми за мащехата си. Когато се прибрали, Ейми споделила с баща си, че се радва за нас. Джон ми се обади в полунощ. Скот й е повлиял.

— Продължавай да ми говориш, че Коуви е добър човек — заяви Адам и се изправи. — Тръгвам.

В приемната Адам прегърна Елейн.

— Дали Джон би се разсърдил, ако продължавам да те занимавам с проблемите си, дори и след като се ожените?

— Не, разбира се.

На вратата Адам я целуна по бузата.

— Преди не беше толкова скромен — засмя се тя. После изведнъж се обърна и притисна устните си в неговите.

Адам отстъпи назад и поклати глава.

— Това се нарича дълготрайна памет, Лейн.

32

Закуската на практика беше свършила. Имаше само няколко посетители, които бавно си допиваха кафето. Управителят каза на Тина да седне на една от масите в дъното на залата, за да разговаря с детектива. Тина донесе кафе за двамата и запали цигара.

— Опитвам се да откажа пушенето — заяви тя на Нат, след като пое дима. — Само от време на време не мога да се въздържа.

— Например, когато сте нервна — отвърна Нат.

Тина присви очи и му се сопна:

— Не съм нервна. Защо трябва да съм?

— Вие ще ми кажете. Едната от причините би могла да бъде, че ходите с мъж, който наскоро се е оженил и богатата му съпруга е починала внезапно. И ако се окаже, че смъртта й е била предумишлено убийство, много хора биха се чудили до каква степен сте запозната с плановете на опечаления съпруг. Това, естествено, е само предположение.

— Чуйте ме, мистър Куган, със Скот ходехме миналата година. Тогава той твърдеше, че в края на сезона заминава. Сигурна съм, че сте чували за летните връзки.

— Да, чувал съм за подобни връзки, които не свършват в края на лятото — отвърна Нат.

— Но нашата свърши. Побеснях, когато ги видях заедно в тази зала, и разбрах, че връзката им е започнала през август. Защото имах приятел, който беше луд по мен и искаше да се оженим, а аз го зарязах заради Скот.