Читать «Къщата» онлайн - страница 158

— Изпусна писмото — рече Адам на Помили, а после го вдигна и й го подаде.

То гласеше:

Скъпа Помили,

Толкова съм развълнувана. Исках да видиш това веднага. Проследих родословието ти до първата жена, която се е казвала Помили. Историята, свързана с нея, е чудесна. Била отгледана от бебе в Конъмара от семейството на мистър Лонгфорд, братовчед на баща и. Няма данни за селището, в което се е родила, но годината е 1705-а. На седемнайсет години се е омъжила за фермера Ейдриън Маккарти от Голуей. Двамата имали четири деца. Част от основите на къщата им все още са запазени. Сградата е била с изглед към океана.

Жената, за която ти споменах, сигурно е била много красива (виж портрета й, който ти изпращам) и според мен приликата между нея и теб е доста голяма.

Но, Помили, сега следва най-интересният факт и Хана вероятно ще го има предвид, ако реши, че харесва твоето име повече от своето, но не желае да бъде наричана „младата Помили“ или „малката Помили“.

Името ти е толкова рядко срещано, защото, когато била малка, твоята предшественица не можела да произнася собственото си име и се наричала Помили.

Името, което й дали при раждането, било Помни…

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4743

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Къщата

ИК „Обсидиан“, София, 1995

Редактор: Кристин Василева

Коректор: Петя Калевска

Художник: Кръстьо Кръстев

ISBN 954-8240-20-3

1

Меа culpa (лат.) — Моя е вината. — Б.пр.